Щъркелите си тръгват, но над 200-300 топлолюбиви птици остават да зимуват

"На пръв поглед е необичайно, но е нормално, ятата щъркели, а и не само те - хищните птици, пеликаните, да спират вечер за "нощувка" по време на техния прелет на юг. Това са едри птици, които в милионната история на природата са се научили да летят, пестейки енергия – да използват топлите въздушни потоци и благодарение на тях да се издигат. Затова ги виждаме да кръжат на едно място. Всъщност, когато кръжат, те са "в асансьора", издигат се нагоре. След това, пак с неподвижни крила летят до следващия "асансьор". Така, да кажем, от Финландия до Южна Африка, но само през деня, защото тогава има топли потоци въздух."

Това обясни за БНР Петър Янков, един от основателите на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП).

По думите му, така ято от 1400 щъркели в края на деня, когато топлите потоци са слаби, е попаднало в района Тополовград "и птиците са решили да прекарат по покривите вместо в някое стърнище", което се превърна в местна сензация.

• Експерти: Не се завръщат щъркели от юг! Това са птици, идващи от север или неотлетели

Преди повече от две десетилетия, по време на зимни преброявания, наблюдателите от БДЗП установили във водоемите ни единични птици, които би следвало да са отпътували на юг, а сега над 200-300 топлолюбиви птици зимуват у нас.

Във връзка с обезопасяването на електропреносната мрежа Петър Янков обясни:

"Допреди 5-6 години от токови удари в прекия смисъл на думата загиваха хиляди бели щъркели. Тогава БДЗП започна много активна работа и благодарение на европейски средства успя да убеди трите ЕРП, че е в техен интерес да изолират стълбовете, не само в интерес на щъркелите. И трите ЕРП-та започнаха да изолират масово своите електрически мрежи и в момента смъртността на щъркелите е сведена до минимум. Чудесен пример как могат да се пазят природата и интересите на хората."

• Обезопасяването на електропреносната мрежа намалява смъртността сред птиците

Климатичните промени не означават непременно затопляне, а по-скоро резки и необичайни явления – бурни ветрове, студове през лятото, сняг през април, затопляне през зимата, посочи специалистът.

Природата бива засегната остро, но още по-остро е засегнат човекът. У нас все още се говори под сурдинка за климатични промени, коментира Янков в предаването "Преди всички". Според него "изпускаме последния влак" и експертите следва да направят анализ какво се очаква да се случи и какви ще бъдат проявите на тези климатични процеси.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.