Седмица, белязана от дронове в небето над Полша и публично убийство в САЩ

В ранните часове на сряда три руски дрона бяха свалени, след като пресякоха полското въздушно пространство. Други дронове се разбиха на земята и по-късно бяха открити в източната част на Полша. Всичко това се случи докато Русия нанасяше поредица от удари в цяла Украйна, включително близо до полската граница. В отговор Нидерландия и Чехия изпращат отбранителни сили в Полша, а в Литва ще отиде германска бригада.  Берлин също заяви, че ще „засили ангажимента си по източната граница на НАТО“ и ще разшири и увеличи въздушното полицейско присъствие над Полша. Франция и Великобритания могат да разположат самолети, за да осигурят източната граница на НАТО. Испания също се включва със самолети в операцията "Източен страж".

Въпреки че руски дронове и ракети са нарушавали въздушното пространство на някои страни членки на НАТО и преди, това беше най-сериозният инцидент от този вид, откакто Москва започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

По искане на Полша, едва за 8-и път в историята беше задействан член 4-и на НАТО. Съгласно него всяка страна членка може да свика спешни консултации, когато счита, че „териториалната й цялост, политическата ѝ независимост или сигурността й“ са застрашени. 

Полският премиер Доналд Туск предупреди, че ситуацията с руските дронове над Полша се приближавала към "открит конфликт". От Алианса заявиха, че инцидентът е "първият, в който самолети на НАТО са се сблъскали с потенциални заплахи във въздушното пространство на съюзниците. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте разкритикува "безразсъдното поведение" на Москва. Той допълни, че "въздушната отбрана на НАТО е била активирана и успешно е осигурила защитата на територията на НАТО, както е предвидено".

Американският президент Доналд Тръмп и полският му колега Карол Навроцки се чуха по телефона заради инцидента. "Днешният разговор потвърди нашето единство", отбеляза след това Навроцки.  А американският посланик в НАТО Матю Уитакър заяви - Вашингтон подкрепя съюзниците си. Ще защитим всеки сантиметър от територията на НАТО“, написа той в X. Полската армия нарече нарушаването на полското въздушно пространство "акт на агресия".

От руската армия заявиха, че не са нападали полски обекти по време на нощната атака с дронове срещу Украйна, но нито потвърдиха, нито отрекоха, че техни дронове са навлезли в полското въздушно пространство. По-късно Москва обвини Полша, че разпространява "митове" и няма доказателства. 

В същия ден, британският министър на отбраната Джон Хийли беше домакин в Лондон на среща със своите колеги от Великобритания, Франция, Германия, Италия и Полша, на която присъства и украинският военен министър. Очаквано срещата беше доминирана от нахлуването и свалянето на руски дронове над Полша.

Британският военен министър изтъкна, че Русия е достигнала „ново ниво на враждебност“ за една нощ и описа действията ѝ като "безразсъдни", "опасни" и "безпрецедентни". Той също така потвърди ангажимента на алианса да помогне за защитата на Полша и "допълнително подсилване за Украйна".

А украинският министър на отбраната Денис Шмигал предупреди от Лондон - "Русия се готви за война с НАТО". Според него Великобритания и Европа трябва да инвестират милиарди, за да подготвят алианса за защита срещу Путин след каквото и да е мирно споразумение. Русия ще прекара следващите "три до четири години" в подготовка за нова война, като се превъоръжава и инвестира значително в отбрана, каза още Шмигал.

През седмицата за първи път Русия порази седалището на украинското правителство в Киев при най-мащабната въздушна атака от началото на войната. Щети от удари с дронове имаше и по няколко високи сгради в украинската столица. 

Руското военно министерство, което отрича да поразява цивилни цели, заяви, че използвало самолети, дронове, ракети и артилерия, за да удари украински фабрики за оръжия, транспортна инфраструктура, използвана от украинската армия, летища и арсенали, фабрики за дронове, складови и пускови съоръжения за дронове, радарни станции и места, където се събират украински войници и чужди наемници.

Съединените щати са готови да усилят санкционния натиск срещу Русия, за да прекрати войната си срещу Украйна. Очакват обаче подкрепа от европейските си съюзници. Това стана ясно от изявление на президента Доналд Тръмп.

Обединеното кралство въведе 100 нови санкции за намаляване на източниците на приходи и военните доставки на Владимир Путин, докато новият британски министър на външните работи е на посещение в Киев.Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков "яростният европейски милитаризъм затруднява решаването на ситуацията в Украйна". Той коментира думите на председетеля на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, която призова за превръщането на Украйна в "стоманен таралеж", който никой нападател не може да смели.

Председателят на Еврокомисията Урсула Фон дер Лайен отчете пред Европарамента първата година от втория си мандат с традиционната реч  "За състоянието на Съюза". Европа се бори за своето бъдеще и да запази своето място в света. Излизам с предложение за Нова Европа, заяви фон дер Лайен. Войната трябва да приключи със справедлив и траен мир за Украйна, заяви фон дер Лайен. До момента са отпуснати 170 млрд. евро помощ, подготвя се 19 пакет от санкции, но е нужно много повече, каза тя:

Председателят на Еврокомисията обяви и мерки срещу израелската агресия в Газа, като акцентира върху спиране на финансирането по програми за Израел, и санкции за "екстремистки" министри от управлението на Бенямин Нетаняху. 

След като говори за добрите търговски отношения със САЩ като единствена алтернатива на Китай и Русия, Урсула фон дер Лайен заяви, че Европа спешно има нужда от мерки за справяне с бедността и подпомагане на здравеопазването.

Урсула фон дер Лайен обяви още, че се създава Европейски щит на демокрацията - Нов европейски център за борба с дезинформацията в държавите членки и съседни страни. Като акцентира върху ролята на обществените медии, тя подчерта ,че трябва да се подпомогне независимата журналистика. 

А две политически групи в Европарламента - "Патриоти за Европа" и "Левицата" обявиха - провеждат консултации за нов вот на недоверие срещу Фон дер Лайен

Общото събрание на ООН прие декларация, чиято цел е да вдъхне нов живот на решението за две държави между Израел и Палестина, но без участието на "Хамас".

Часове по-рано израелският премиер Бенямин Нетаняху обеща, че няма да има палестинска държава, говорейки по време на церемония по подписването на голям проект за селище в окупирания Западен бряг.

В момента, в който Израел и Хамас обмисляха нови предложения за примирие и споразумение за освобождаване на заложници, предложени от Белия дом, израелските въоръжени сили нанесоха удар по висши лидери на "Хамас" в Доха, където се намира политическото бюро на палестинската групировка.

Обект на атаката била преговорната делегация на палестинската групировка. 

От "Хамас" обявиха, че петима нейни членове са били убити при израелския въздушен удар, но според тях опитът за убийство на преговарящия ѝ екип "се е провалил".

Катар осъди израелското нападение, като го нарече "подло" и "явно нарушение на международното право".

Тръмп заяви, че "не е във възторг" от израелския въздушен удар в Катар. Той допълни, че решението на Израел да нанесе удар по Катар е било взето единствено от Нетаняху. 

От своя страна израелският премиер посочи, че ударът е "напълно оправдан", тъй като бил насочен към висши лидери на "Хамас", организирали атаката срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

През седмицата израелските военни наредиха на жителите на град Газа да се евакуират преди нова офанзива за превземане на най-големия градски център на анклава. 

Нетаняху обяви увеличаване на интензивността на военната операция в и около град Газа.

Двама души бяха ранени при нападение на палестинец с нож в хотел в израелски кибуц, разположен на по-малко от 10 километра западно от Йерусалим. Дни по-рано, няколко души загинаха, а други бяха ранени при нападение на автобусна спирка в сутрешния час пик в Йерусалим, извършено от палестинци от Западния бряг, въоръжени с огнестрелни оръжия. Двамата нападатели бяха убити. "Хамас" и "Ислямски джихад" приветстваха атаката, но не поеха отговорност за нея.

Публичното убийство на Чарли Кърк,  популярен отвъд Океана консервативен активист и съратник на Доналд Тръмп, по време на среща със студенти и симпатизанти в университета Utah Valley, което потресе американското общество, продължава да е в центъра на вниманието на медиите зад океана.

Франция - 4-тата по големина икономика в Еврозоната - изпадна в поредната си политическа криза. Френският премиер Франсоа Байру подаде оставка, след като беше свален със съкрушително мнозинство от Националното събрание, след неуспешен вот на доверие заради бюджетните рестрикции. Той се задържа на поста девет месеца. Новият френски премиер Себастиен Льо-кор-ню встъпи в длъжност в разгара на общонационални протести акция, блокади и стачки. Льо-кор-ню е натоварен да постигне компромис за бюджета.

В традиционната есенна реч на гръцкия премиер на Панаира в Солун Кириакос Мицотакис обяви мерки за подобряване на жизнения стандарт на гърците. Сред мерките на Мицотакис са намаляване на дънъците, ръст на приходите и финансова подкрепа за млади семейства и пенсионери. Имотният данък в Гърция се намалява наполовина от догодина, а в села до 1500 жители от 2027 година се премахва напълно. С 30% се намалява данъкът на пограничните острови до 20 хиляди жители. Младежите до 25 години няма да плащат данъци. Увеличава се годишната помощ за семействата в зависимост от броя на децата и годишния доход. Увеличават се заплатите на военните и държавните служители.

В Сърбия протестите не стихват. Хиляди ученици, студенти и граждани излязоха в понеделник на поредно протестно шествие в Белград срещу президента Александър Вучич и настояха за наказания за полицаите, употребили прекомерна сила на протеста по-миналия петък в Нови Сад. Последното искане на протестиращите е за извънредни избори. Вучич обаче не се вслушва в него.

Правителството в Испания одобри строги ограничения срещу пушенето на открити пространства. Забраната включва както цигарите, така и всички видове устройства за нагряване на тютюневи изделия, включително вейповете. Няма да се разрешава на открити или в закрити пространства, в здравни заведения, университети, центрове за обучение на възрастни, спортни съоръжения, плувни басейни и места, където се провеждат публични събития. Освен това няма да може да се пуши на автобусни спирки, откритите площи на ресторантите, независимо дали са тераси, или маси на тротоарите. Забраната ще важи и на разстояние 15 метра от входовете на испански обществени сгради, здравни центрове, училища и детски площадки.

Ирландската обществена телевизия заяви, че няма да участва в конкурса "Евровизия" през 2026 г., "ако Израел все пак реши да участва". Според Ирландия израелското участие "би било несъразмерно, предвид продължаващата и ужасяваща загуба на човешки животи в Газа". Ирландската обществена телевизия уточни, че ще вземе окончателно решение, след като организаторите на Евровизия, Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), вземат своето решение. Нидерландската обществена телевизия също обяви, че се присъединява към бойкота на Израел.

По-рано Словения, Испания и Исландия също заплашиха да не участват в Евровизия заради Израел

Конкурсът догодина ще се проведе през май във Виена.