9
Хисаря съчетава уникално римско археологическо наследство с 22 минерални извора, които продължават да се използват и днес. Историята на селището започва още в тракийско време. Още преди римляните тук е съществувало тракийско селище, което използвало минералните извори за лечение и култови ритуали. През III век по време на управлението на император Диоклециан градът получава името Диоклецианополиси се превръща в процъфтяващ балнеоложки и административен център.
Една от най-внушителните археологически забележителности е римската крепостна стена. С дължина от около 2,3 километра и височина днес до 11 метра, тя е една от най-добре запазените на територията на цяла Европа. Крепостта е имала 44 кули и четири големи порти, от които най-известната е Южната порта, наричана днес „Камилите“. Името идва от формата на двете масивни арки, които напомнят на гърбици на камила. И така едно от най-богатите на археологически находки места в България и един от най-важните римски градове на Балканите вече е член на Европейската асоциация на историческите термални градове и е първата дестинация от България, която се присъединява към организацията.
Това беше обявено от кмета на града Ива Вълчева, а тържествената церемония се състоя през изминалата седмица в италианския град Монтегрото терме. Членството на града се случи сосновната експертна подкрепа и съдействие на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм БУБСПА, чийто член е Община Хисаря. Това е и първият първия балнеокурорт в България, който е обявен като такъв още през 1882 година с решение на правителството на Източна Румелия.

Основните цели на Европейската асоциация на историческите термални градове са свързани с интегрирането на туризма, здравето, културата и наследството по устойчив начин. Тя работи за: защита и популяризиране на архитектурното, културното и нематериалното наследство на термалните градове, за обмена на добри практики между членовете.
Минералните извори, античните останки и съвременните СПА центрове превръщат Хисаря в едно от най-разпознаваемите имена на туристическата карта на България. Зад впечатляващите цифри за ръст на туризма в Хисаря стоят ежедневни усилия – за управление на ресурси, за подобряване на условията за жителите и за позициониране на града като модерен СПА и културен център. За визията и предстоящите проекти говорим с кмета Ива Вълчева.

Историята на Хисаря започва още в тракийско време. Още преди римляните тук е съществувало тракийско селище, което е използвало минералните извори за лечение и култови ритуали. Римляните след завладяването на Тракия също оценяват възможностите на това място. През III век по време на управлението на император Диоклециан градът получава името Диоклецианополис и се превръща в процъфтяващ балнеоложки и административен център.
В началото на 20 век започват първите разкопки в града. Преди почти 50 г. през 1976та година е създаден Археологическия музей, а крепостната стена и обектите, които датират от античността са обявени за Национален археологически резерват. С директора на Археологическия музей в града доц. д-р Митко Маджаров се отправяме назад през вековете. Национален археологически резерват.
Минералната вода на Хисаря е слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, със съдържание на флуор, силиций и микроелементи. Тя е лека, мека и приятна за пиене. Температурата на изворите е от 37–51 °C.
Учените доказват, че именно благодарение на този състав водата има мощно лечебно действие при заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлъчката, бъбреците и пикочните пътища. Освен за пиене тя се използва и за процедури при заболявания на опорно-двигателния апарат, нервната система и кожата.
"Момина баня" е един от най-известните обекти в Хисаря. Скоро тя ще отвори врати за посещение, след като беше реновирана и реставрирана. Ремонтът започна през 2022 година, а проектът е на стойност близо 4 милиона лева. Освен баня тя е и забележителност с културно-историческа стойност.
Нейната история започва още в римско време, когато лечебните свойства на минералната вода са били високо ценени, а днес обновената сграда съчетава духа на миналото с възможностите на съвременния балнео и СПА туризъм. Сега се свързваме с архитект Пламен Михалски – главен архитект на Община Хисаря, за да разберем повече.

Туризмът в Хисаря е във възход. Ръстът на посетителите от началото на годината е 39% в сравнение със същия период на миналата година – показател, който ясно говори за засилен интерес както към балнео и СПА услугите, така и към богатото културно-историческо наследство.
За факторите, довели до този ръст, и за предизвикателствата пред туристическия сектор, разговаряме с Николай Крушовски – председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в Хисаря. Той ни разказа на какво се дължи увеличението на туристите от 39% през последната година.

Хисаря е едно от най-предпочитаните места за здравен туризъм в България със своите 22 минерални извора с различна температура, дебит и състав.
Днес лечебните свойства на водата продължават да привличат посетители от цялата страна и чужбина.
Минералната вода остава основният природен ресурс на града – с доказани лечебни качества, уникален химичен състав и традиция, която продължава повече от две хилядолетия. За особеностите на хисарската вода, за различните извори и за начините, по които тя се използва за лечение и профилактика, разказа в края Стефан Стефанов, член на консултативния съвет по туризъм.
Още по темата слушайте в звуковите файлове.
Сдружение „Млад планинар“ обединява деца и младежи в едно уникално пътуване през българската природа, история и културни традиции. Организацията не само че ги запознава с най-високите върхове на страната, но и ги приобщава към важни исторически събития и обекти. Това не е просто планинарска инициатива – това е мисия за възпитание на бъдещите поколения в..
Има пряка връзка между работата на ТЕЦ "Марица 3" и замърсяването на Димитровград със серен диоксид. Това заяви пред БНР Десислава Микова от "Грийнпийс" – България. Неизменно, откакто централата възобнови работа през 2021 г., когато включи своите мощности, се отчитат високи стойности на серен диоксид в града. Ни най-малко не е изненада..
В България и Румъния има едва 1,2 зарядни станции на 100 километра , а само в Хамбург има повече станции от България и Словакия, взети заедно. За сравнение – в Дания има 96 зарядни станции на 100 км, а в Нидерландия – 81. Голяма част от бензиностанциите в страната започнаха да се оборудват със зарядни станции за електромобили. В..
Над 3 милиона кубични метра вода са постъпили в езерото Сребърна при акцията по принудително препомпване от река Дунав. Така бе предотвратено пресъхването на резервата в периода на екстремни горещини през лятото. В момента нивото на водата е около 80 сантиметра. Ако зимата е с повече валежи, екоекспертите очакват стабилизиране на..
В декларация лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов отправи критики към политиките за околната среда и управлението на екологичните проблеми в страната. Той посочи случаи на нарушения, свързани със замърсяване на питейната вода във Върбица и изливане на отпадъчни води в язовир "Тича". Документът бе оповестен преди изслушването на външния..
От края на ноември в Монтана започва подмяната на отоплителни уреди с екологично чисти. Ще бъдат монтирани близо 4200 климатика. 15 екипа ще работят в града и селата на общината. Повече от година жителите на община Монтана очакват да заменят старите си печки на дърва с екологично чисти отоплителни уреди. Процедурата се забави заради многото желаещи фирми..
Навсякъде по света се наблюдават екстремни явления, зачестяващи по сила, продължителност и необичайното време, в което се проявяват . Не всички тези явления можем да свържем с климата, отбеляза Валентин Симеонов, доктор по квантова електроника, изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана. По думите му, следва да приемем, че..
916,68 лева годишна загуба през 2026-а, ако сега нетната ви месечна заплата е 3500 лева. С това изчисление започна интервюто пред БНР на..
"Корупцията в горския сектор заплашва да срине един от най-важните отрасли на българската икономика -управлението и стопанисването на държавните..
Не би трябвало да има размествания по бюджета. Това обясни пред БНР бившият финансов министър Владислав Горанов. "Бюджетът е една комуникация...