Светът през седмицата - тупане на топката за Украйна и търговски заигравания на Доналд Тръмп с Китай

На фокус тази седмица беше предимно темата “Украйна” в очакване да получи отговор въпросът дали и кога все пак ще бъде възможна една нова среща между президентите на САЩ и на Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин. Според говорителя на Кремъл Дмитрий Песков подобна среща изобщо не е била насрочвана, за да бъде отменена, за каквато я обяви Тръмп. 

През цялата седмица Русия не спря да нанася въздушни удари по Украйна, похвали се и с успехи на фронта в Донбас. Москва обяви също, че е провела изпитание на крилатата ракета "Буревестник", която е с ядрено задвижване и способна да носи ядрени бойни глави. 

"Такова изпитание беше проведено на 21 октомври. То се различава от предишните по дългите часове полет, по време на който тя измина 14 хиляди километра. И това не е границата", обяви началникът на руския генерален щаб Валерий Герасимов пред облечения във военна униформа президент Владимир Путин, който от своя страна нарече ракетата "уникално изделие, което няма равно в света". Освен това Путин обяви и успешно изпитание на суперторпедо с ядрено задвижване "Посейдон", което, според военни анализатори, може да опустоши крайбрежни региони с помощта на радиоактивни вълни. 

С ядрена реторика този пъти си послужи и Доналд Тръмп. Той нареди на Пентагона да бъдат възобновени изпитанията на американските ядрени арсенали след 33-годишна пауза. Тръмп определи ракетните демонстрации на руския си колега като “неуместни” на фона на усилията да бъде сложен край на войната. 

"Той трябва да сложи край на войната в Украйна. Война, която трябваше да отнеме една седмица, скоро ще навлезе в четвъртата си година. Това е, което трябва да направи, вместо да изпробва ракети", заяви Тръмп и добави, че няма да се срещне с Путин, докато не види, че той наистина е готов да сключи споразумение за мир с Украйна. 

И докато въпросът за примирие в Украйна остана и тази седмица поне привидно замразен, вниманието беше насочено към срещата на Доналд Тръмп с китайския му колега Си Цзинпин. Двамата разговаряха час и 40 минути в кулоарите на проведения в Южна Корея форум на Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество. Дали Тръмп е поискал от Китай да повлияе на Русия за скорошен край войната ѝ срещу Украйна, може само да се гадае, но срещата донесе новината, че Пекин и Вашингтон са се споразумели за взаимни отстъпки, за да уредят търговските си спорове. Американските мита за китайския внос са свалени от над 100 процента до под 50 на сто, а Китай няма да ограничава износа си на редкоземни минерали, които са от критично значение за електрониката. 

Доналд Тръмп оцени високо срещата си с китайския си колега Си Цзинпин и каза, че ако трябва да оценява срещата по скала от 1 до 10, то би ѝ поставил оценка 12.

"Мисля, че беше невероятна среща. Той е страхотен лидер на много могъща, много силна държава. Взети бяха много решения. Стигнахме до заключение по много важни точки", заяви Тръмп пред журналисти на борда на президентския самолет. 

Китайската страна беше по-лаконична в своята информация за резултата от срещата. Пекин обяви, че двете страни са се споразумели да удължат временното си търговско примирие с още една година, като за този период Китай ще спре действието на мерките спляо САЩ. Иначе в краткото си изявление преди разговора в Тръмп обаче президентът Си Цзинпин демонстрира готовност за положително развитие въпреки разногласията.  

"Готов съм да продължа да работя с президента Тръмп, за да поставим солидна основа на отношенията между Китай и САЩ" бяха думите на китайския лидер. 

Примирието в Ивицата Газа е крехко, показаха и тазседмичните новини от региона. Израел предприе нови въздушни удари по анклава с аргумента, че радикалното палестинско движение “Хамас” е извършило нападения над израелски войници в Газа и че не спазва ангажиментите си за връщане на телата на мъртвите заложници. 

Премиерът Бенямин Нетаняху даде да се разбере, че Израел няма да търси одобрение за удари по цели в Газа, въпреки съгласието за прекратяване на огъня. 

Колкото да предвиденото бъдещо разполагане в Ивицата Газа на чуждестранни мироопазващи сили - предимно от арабски и мюсюлмански сили, Нетаняху заяви, че окончателното решение за това от кои държави ще бъде само на Израел. 

“Ние контролираме собствената си сигурност и ясно заявихме, че по отношение на международните сили Израел ще определи кои са неприемливи за нас. Така действаме и ще продължим. Това, разбира се, е прието и от Съединените щати, както ясно заявиха най-високопоставените им представители през последните дни. Израел е независима държава. Ще се защитим сами и ще продължим да контролираме съдбата си“, заяви израелският премиер. 

Въпреки израелските удари в Ивицата Газа и взаимните обвинения между Израел и "Хамас" за нарушения, САЩ смятат, че примирието в Ивицата Газа се спазва, заяви американският вицепрезидент Джей Ди Ванс. 

“Мисля, че мирът на президента Тръмп ще се запази въпреки това!", бяха думите на Ванс. 

Крайната десница загуби тазседмичните парламентарни избори в Нидерландия. На предсрочния вот триумфира проевропейската ляволиберална партия "Демократи 66". Според нейния лидер Роб Йетен изборният му успех е показал, че има начин набиращият сили в Европа радикализъм да бъде победен. 

"Мисля, че сега показахме на останалата част от Европа и света, че е възможно да се победи популисткото движение, ако водиш кампания с позитивно послание за своята страна.", каза 38-годишният Роб Йетен, който може да стане най-младият премиер на Нидерландия. Той даде заявка да сформира "стабилен и амбициозен“ кабинет, което обаче ще изисква продължителни преговори за коалиция с поне още две от умерените политически сили. 

И докато в Нидерландия крайната десница се размина с изборен триумф, в Чехия радикалите имат реални шансове да станат част от бъдещото правителство. Крайнодясната формация "Свобода и пряка демокрация", която настоява за референдум за напускане на Европейския съюз, е вероятният основен коалиционен партньор на спечелила изборите партия АНО на милиардера-популист Андрей Бабиш. Той получи тази седмица от президента на Чехия Петр Павел мандат да състави правителство със заръката то по никакъв начин да не подкопава принципи на демократичната държава. 

Седмицата донесе развръзка след обира от парижкия музей Лувър. В ареста вече са седем души, сред които е и основният заподозрян. Засега обаче откраднатите бижута не са открити. Паричната им стойност е изчислена на близо 90 милиона евро, но имат и своята историческа ценност. От съображения за сигурност цялата колекция кралски бижута на парижкия музей беше преместена в трезори на Френската централна банка. 

Обзора на водещите международни новини от седмицата слушайте в звуковия файл.