В темелите българската културна история през 20-те години на миналия век вграждат много от интелектуалния си потенциал не малко число руски бежанци, намерили пристан в нашата страна след метежа през 1917 г. Особено силно това се отнася за театъра. Достатъчно е да споменем имената само на Николай Масалитинов и Владимир Немирович-Данченко, за да си дадем сметка колко много дължи българското сценично изкуство на руските белоемигранти. Сред тях е и непознатата фигура на Пьотър Ярцев - един от най-преданите театрални критици, който със завидно постоянство и безгранична любов проследява развитието на театралните процеси в Руската империя. Особено голямо е значението му за открояване феномена на театъра на Константин Станиславски - Пьотър Ярцев е първият, според неговия изследовател и преводач проф. Владимир Игнатовски, успял да прозре и определи новаторството на театралния класик. Издателство „Изток-Запад” пусна на бял свят изключително ценния том на Пьотър Ярцев „Книга за театър”, където проличават неговия тънък нюх и остро око за театралните събития. Това е книга, която критикът събира цял живот, състои се от изрезки от вестници и списания, в които е публикувал своите рецензии, както и от ръкописи. Пьотър Ярцев емигрира в България, ръка за помощ му протяга известният критик, главен редактор на сп. „Златорог” Владимир Василев, но - сякаш е Антей, откъснат от животворната енергия на руската театрална сцена, Ярцев не смогва да се адаптира към местните условия и постепенно угасва от носталгия по Русия и в материална мизерия. Въпреки това обаче не бива да се забравя приноса му за разгръщането на едно по-скрупульозно, по-обосновано критическо взиране в българския театър, по-пространните и дълбоки анализи, осъществени от него. Тъкмо на личността и делото на Пьотър Ярцев е посветено предаването, а заедно с това във фокуса попадат и други руски театрални дейци, вградили сърце и душа в развитието на българския театър. За Пьотър Ярцев говори неговият преводач и проучвател проф. Владимир Игнатовски, а изобщо за значението на руската белоемиграция за културния, в частност театралния живот на тогавашно Царство България - проф. Виолета Дечева от Нов български университет.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg