На 3 декември 1940 година над 300 евреи тръгват към Обетованата земя от Варна с кораба „Салвадор“. При потеглянето си той е без двигател, няма достатъчно спасителни жилетки, а спасителните лодки са неизползваеми, освен това липсва и каквато и да е била навигационна система. Корабът е издърпан донякъде с влекачи и е оставен да пътува по течението.
Няколко дни по-късно, „Салвадор“ стига до Турция. Но там вече са осведомени за отказа на Британското правителство да издаде визи на окупирана Европа. Корабът е задържан в Истанбул до 11 декември, когато е изведен от влекачи на 5 километра от пристанището в Мраморно море. На 12 декември се разразява буря, в която попадат три злощастни кораба. „Салвадор” се блъска в подводни скали, разцепва се на две и потъва. От удавяне и измръзване умират около 200 души, от които 70 деца. Оцеляват 123, от тях половината са български граждани и биват върнати в България. На останалите оцелели им е позволено да се качат на друг бежански кораб, „Дариен II“, който стига Хайфа на 19 март 1941. Трагедията не е подмината от българската преса. Във в. „Зора“ излиза следната статия:
„Страшна трагедия в Мраморно море. 200 пътници евреи се удавили. Цариград 13 декември“
Възпоменателна церемония се проведе в Йерусалим в памет на жертвите на кораба „Салвадор“. На нея присъства и Н. Пр. Румяна Бъчварова, посланик на България в държавата Израел.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg