"Всичко започна, когато нас, евреите, трябваше да ни изселят от София. През онова време Михаел Калдерон, моят чичо, имаше в София магазин на име „Самсон“. „Самсон“ беше най-големият магазин за кристали, сервизи и стъклария. Даже търговци купуваха от него. Той имаше приятел, Илия Гуторанов, който живееше във Враца и имаше същия магазин и купуваше от него стока. Когато започват да изселват евреите, той (бел. авт. – Гуторанов) телефонирва на чичо ми и му казва, че отива да ги пратят (бел. авт. – евреите) далече от България, може би в Полша, и може да не се върнете от там. Така че вземи цялата своя фамилия и сте поканени при мене във Враца и аз ще гледам да направя всичко, което мога."
Сами ми подава снимката, която предварително е поставил на масичката между нас. На нея е цялото семейство Биджерано/Калдерон, снимани на стълбите пред къща, която не се вижда, с изключение на външната врата, която след това се оказва ключова в историята, която ще ми бъде разказана. Във Враца, през 1943 година бебето Сами навършва една година.
"Бил съм бебе по онова време и историята я знам от майка ми и от моя братовчед Соломон Биджерано, който тогава е бил 18-годишен. Преди три години и малко повече отидох да го видя, беше вече към 90-те, и той ми каза: Като пътуваш за България, искам да вземеш да отидеш във Враца и дадеш това писмо на този, който е останал от семейство Гуторанови. Попитах кои са тези хора и какво е това писмо и той ми разказа това, което чухте досега, и добави: "Аз не знам дали сме благодарили достатъчно на тази фамилия, но сега, преди да си отида от този свят, искам да благодаря. Искам да съм сигурен, че те ще получат на ръка това писмо".
И аз го взимам това писмо, и когато идвам в България, пътувам до Враца и не знам откъде да започна."
Сами наистина не знае откъде да започне. Обикаля града и показва снимката, на която се вижда красивата врата на дома, в който е било приютено семейството му. Вратата се отличава и трябва да е разпознаваема. Откъде да знае, че старите къщи в центъра отдавна са бутнати, за да бъде изграден мраморният площад, приравняващ Враца към всички останали наши социалистически градове с безлични мраморни площади, всред които се извисява задължителният Партиен дом и още няколко актуални за времето съоръжения.
Срещата му с Огнян Пищиков е напълно случайна. Едва ли Сами Биджерано ще знае нещо за нашите нрави, политически пристрастия и истории и преходи, дето нямат край. Но Огнян Пищиков е точният човек, появил се в точното време и място, а иначе народен представител от БСП в 7-ото Велико Народно събрание (1990-1991), общински съветник във Враца и зам. областен управител на област Враца (2009). Изследовател на врачанския говор и автор на няколко книги.
Преди три години той скучае и е готов да помогне да бъдат издирени наследниците на Илия Гуторанов. И го прави. "Миналата година ми се обажда Огнян от Враца и ми казва: "Намерих". И пак: "Намерих. Показах снимката на дъщерята на Илия Гуторанов, която през 1943 година е била 7-годишна, и тя ми каза: Тук е, чичо Михаел, тук е танти Естер. Познава всички! Дъщерята е! Ела!"
Сами идва отново в България. Споделя ми, че срещата с Параскева, която той нарича Праскова за по-лесно, е повече от трогателна. Той ѝ дава писмото от братовчед му (бел. авт. – той така и не доживява тази развръзка), а тя – две писма, едното писано от баща му през 1953 г. Не може да го прочете, защото не може да пише и чете на български. Семейството му се изселва за Израел, когато той е едва 7-годишен. Казва ми, че щом съм тук, дали бих искала да прочета писмото. Чета го на глас и е излишно да споделям чувството, което мимоходом улавям от човека срещу мен.
Баща му пише на своя български приятел Илия историята на заселничеството на българските евреи в Израел. Текстът има историческо значение. Между другото, Исак Биджерано разказва как в Израел сади лозички, за да им напомнят лозето на Илия Гуторанов във Враца… и си припомня разговорите с него.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg