“В МОЛА всички въпроси имат отговор и ти вече преставаш да питаш“, това е фраза от текст във в. “Култура“ – “Културата на мола“, написан от Правда Спасова преди почти 11 години.
Колко по-различна е сега ситуацията и има ли културна и естетическа алтернатива на мола, коментира в “Нашият ден“ проф. Правда Спасова, преподавател по философия и естетика в НХА:
“Когато аз пишех този текст и бях много шокирана от голямата екзалтация покарай моловете, около желанието да се строят нови и нови молове, си мислех, докъде ще ни доведе тази консумация? Защото още тогава молът се превръщаше в основен топос. Сега е хабитус за много млади деца. Става една нормална реакция, една нормална житейска реакция, става начин на поведение.“
“Предполагам, че всеки от нас е виждал тези красиви момиченца и момченца, които чуруликат и пазаруват от витрините, гледайки витрините на мола, и това за тях е някакво суперпреживяване. Т.е. молът, който за мен е символ на консуматорството, там се налага една много семпла консумативна естетика.“ – казва Правда Спасова и подчертава:
“Всичко това, ок, нека не демонизираме мола, нека пръв хвърли праведният камък, всеки от нас е прибягвал до мола по една или друга необходимост. Дали да си купи набързо някаква маркова рокличка, или да напазарува в "Билла“.
Лошото е, че се оказа, че молът няма алтернатива, поне не в България. Даже ако искаш да пазаруваш по витрините (гледайки), това не е една Oxford street, където да се пуснеш и да гледаш едни витрини, които са естетически много високо издържани. Те често приличат даже на инсталации, понякога имат невероятни послания и някак възпитават едно друго чувство към действителността. Но визуалната естетика е най-малката беда..."
Защо няма алтернативи
“Нямаме книжарници, дори да не вземем Англия за пример, нека е Полша. Големите книжарници имат канапета, можеш да седнеш да почетеш книга, да си вземеш едно кафе и да стоиш с часове. Или нещо като киноклуб "Влайкова"... Изобщо – няма добра алтернатива за прекарване на времето на обществено място на закрито, и това място да не е кръчма“, казва още проф. Спасова.
Проф. Спасова обобщи, че трябва да бъдат предоставени и други възможности, за да не доминира молът. "Необходимо е не само държавата, а и всички работещи в областта на културата, да не мислят непрекъснато за ползите и авторските права и отчисления, за да може да има и свободни пространства."
Повече за възможните алтернативи на мол пространствата можете да чуете от звуковия файл.
“Молът е пластилин, моделиран от потребителите. Той няма едни и същи характеристики“, казва в “Нашият ден“ доц. Зорница Йорданова, преподавател в УНСС, в седмицата, в която магазините на българските молове са отново достъпни. “Във всяка страна..
Тази седмица магазините в моловете у нас отново са достъпни за клиентите си. Какъв е начинът, по който моловете променят културата на поведение и потребление? Как става ценообразуването във и извън тях? Как иновациите променят света на търговията? Какви са..
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице"..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg