“В МОЛА всички въпроси имат отговор и ти вече преставаш да питаш“, това е фраза от текст във в. “Култура“ – “Културата на мола“, написан от Правда Спасова преди почти 11 години.
Колко по-различна е сега ситуацията и има ли културна и естетическа алтернатива на мола, коментира в “Нашият ден“ проф. Правда Спасова, преподавател по философия и естетика в НХА:
“Когато аз пишех този текст и бях много шокирана от голямата екзалтация покарай моловете, около желанието да се строят нови и нови молове, си мислех, докъде ще ни доведе тази консумация? Защото още тогава молът се превръщаше в основен топос. Сега е хабитус за много млади деца. Става една нормална реакция, една нормална житейска реакция, става начин на поведение.“
“Предполагам, че всеки от нас е виждал тези красиви момиченца и момченца, които чуруликат и пазаруват от витрините, гледайки витрините на мола, и това за тях е някакво суперпреживяване. Т.е. молът, който за мен е символ на консуматорството, там се налага една много семпла консумативна естетика.“ – казва Правда Спасова и подчертава:
“Всичко това, ок, нека не демонизираме мола, нека пръв хвърли праведният камък, всеки от нас е прибягвал до мола по една или друга необходимост. Дали да си купи набързо някаква маркова рокличка, или да напазарува в "Билла“.
Лошото е, че се оказа, че молът няма алтернатива, поне не в България. Даже ако искаш да пазаруваш по витрините (гледайки), това не е една Oxford street, където да се пуснеш и да гледаш едни витрини, които са естетически много високо издържани. Те често приличат даже на инсталации, понякога имат невероятни послания и някак възпитават едно друго чувство към действителността. Но визуалната естетика е най-малката беда..."
Защо няма алтернативи
“Нямаме книжарници, дори да не вземем Англия за пример, нека е Полша. Големите книжарници имат канапета, можеш да седнеш да почетеш книга, да си вземеш едно кафе и да стоиш с часове. Или нещо като киноклуб "Влайкова"... Изобщо – няма добра алтернатива за прекарване на времето на обществено място на закрито, и това място да не е кръчма“, казва още проф. Спасова.
Проф. Спасова обобщи, че трябва да бъдат предоставени и други възможности, за да не доминира молът. "Необходимо е не само държавата, а и всички работещи в областта на културата, да не мислят непрекъснато за ползите и авторските права и отчисления, за да може да има и свободни пространства."
Повече за възможните алтернативи на мол пространствата можете да чуете от звуковия файл.
“Молът е пластилин, моделиран от потребителите. Той няма едни и същи характеристики“, казва в “Нашият ден“ доц. Зорница Йорданова, преподавател в УНСС, в седмицата, в която магазините на българските молове са отново достъпни. “Във всяка страна..
Тази седмица магазините в моловете у нас отново са достъпни за клиентите си. Какъв е начинът, по който моловете променят културата на поведение и потребление? Как става ценообразуването във и извън тях? Как иновациите променят света на търговията? Какви са..
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg