“Молът е пластилин, моделиран от потребителите. Той няма едни и същи характеристики“, казва в “Нашият ден“ доц. Зорница Йорданова, преподавател в УНСС, в седмицата, в която магазините на българските молове са отново достъпни.
“Във всяка страна в зависимост от потреблението, в зависимост от хората, в зависимост от културата на потребителите, той всъщност бива видоизменен. В САЩ моловете са един вид, в Дубай са съвсем различни, в Европа в голяма част от страните дори липсват молове. Поради простата причина, че обикновено молът е една алтернатива за място, където се събират хората. Той не е само мода, не е само магазини. Всъщност това са и тенденциите, в които се движи целият сектор.“
“Искам да подчертая, че този сегмент от икономическа и бизнес перспектива, не искам да използвам силната дума – “залязване“ и “залез“, но всъщност той в последните няколко години все повече намалява своята икономическа стойност за потребителите, защото, особено в България, все повече се появиха и други алтернативи за младите хора. Парковете се пълнят, има най-различни форми и това е сигнал за моловете, че те трябва да започнат да се променят и те вече го правят.“
Как се променят
“Не мога да кажа конкретно и само за българските молове, защото това са световни тенденции. Доколкото преди молът се схващаше като място, където човек може само да пазарува, това вече не е така. Много често моловете са притегателна сила за тинейджърите, но не за да ходят по витрините, а заради най-различни изложби, събития. Все повече моловете имат много по-големи места за забавления. Тенденциите са точно тези, въпреки цялата пандемия и осигуряване на защитност и сигурност за потребителите и посетителите им, те трябва да останат да бъдат притегателна сила, място, където човек може да отиде да се срещне с приятели“, подчертава доц. Йорданова.
Повече за тенденциите в развитието на моловете можете да чуете от звуковия файл.
“В МОЛА всички въпроси имат отговор и ти вече преставаш да питаш“, това е фраза от текст във в. “Култура“ – “Културата на мола“, написан от Правда Спасова преди почти 11 години. Колко по-различна е сега ситуацията и има ли културна и..
Тази седмица магазините в моловете у нас отново са достъпни за клиентите си. Какъв е начинът, по който моловете променят културата на поведение и потребление? Как става ценообразуването във и извън тях? Как иновациите променят света на търговията? Какви са..
В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които..
Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее..
Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации..
"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване,..
По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова..
Списание Нула32 отбелязва своята десета годишнина с три важни акцента: нов брой, книга и форум. Новият брой №41 със заглавие "Работа като работа" е..
От 2 до 5 октомври в Стара Загора за първи път се провежда Литературният фестивал Post Scriptum. Програмата е наситена с литературни срещи с писатели и..
Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg