Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изкуственият интелект – ментор по всичкология

Снимката е илюстративна
Снимка: Pixabay

До края на годината изкуственият интелект ще придобие възможности, за които сме чели само в научно-фантастичните книги. Това заяви в ефира на "Какво се случва" Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании и на Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии". Според него е време да приемем революцията на изкуствения интелект, защото това не е нещо, което предстои, а нещо вече случило се. Всеки от нас обаче има избора да прецени как точно да подходи към нея.

"Изкуственият интелект няма да замести никой от нас – не директно, не и конкретно. Но хората, които се възползват от него и надградят своята професионална квалификация, можене и въобще капацитет за работа, със сигурност ще могат да вземат работните места на тези, които не се възползват от въпросните инструменти", обясни още Димитров.

Подходът към изкуствения интелект – било то GPT4, GPT5 или която и да е версия, тепърва последваща в развитието му – трябва да бъде като към човек. В същността си той представлява сбор от инструменти, на които можем да зададем конкретни въпроси, в контекста на темата, която ни интересува.

Когато общуваме с него обаче трябва да имаме предвид, че:

той прави всичко, което човекът може, но без разбиране за това. Например да имитира чувства, ирония и хумор, защото е прочел написаните от човека книги и знае как изглеждат тези неща.

със същата убеденост, с която ни казва факт, ще ни каже и пълна измислица. Това са т.нар. халюцинации, които си съчинява, но не с конкретна умисъл. Изградената от него виртуална идея всъщност говори за наличието на интелект.

визуалното и писмено съдържание, което изкуственият интелект създава, е абсолютно неразличимо от това, което човешкият ум твори. Той, подобно на нас, учи и трупа опит, знания и информация и се базира на тях, когато му поставим дадена задача.

генерираните от него снимки, видеа и звукови файлове с човешки глас, които са на границата на реалността, не са бъдеще, а лесно достъпна информация в мрежата, към която трябва да подхождаме изключително критично и която трябва да четем с разбиране.

засега той все още няма собствена воля и се ръководи от нашите насоки, питания и желания.

Изкуственият интелект може да ни бъде изключително мощен съюзник, чиято съдба е в нашите ръце. И както не бива да го подценяваме, така и не бива да се забравя, че много от човешките качества са по-важни от техническите такива. В това се корени и предимството на човека. И все пак:

"Хората се опитват да го сложат в някаква конкретна кутия, която да говори за това в какво точно изкуственият интелект е добър. Реално погледнато това е един външен екип от експерти, който е на разположение на всеки един от нас. И ако за момента ChatGPT конкретно, тъй като с него имам повече опит, е по-добър от нас във всяка една област, в която самите ние не сме експерти, то съвсем скоро ще бъде по-добър от нас във всяка една сфера по принцип. Това няма как да не ни бъде свръх полезно, независимо с какво се занимаваме", допълни Доброслав Димитров.

Той е на мнение, че трябва да приемем изкуствения интелект като наша втора природа, да сме отворени към него и да общуваме с открито съзнание, защото технологията му се развива с всяка изминала секунда. С други думи – да сме любопитни и да не спираме да експериментираме.

Илюзията, че бихме могли да натиснем off на което и да било от устройствата, които използваме, отдавна вече не съществува. В джоба си, при това под формата на смартфон, имаме един ментор по всичкология, с когото можем да обсъждаме всичко, което ни вълнува. Дигиталното ни аз е навсякъде и е по-добре да го използваме максимално, отколкото да се страхуваме от него.

Целия разговор с Доброслав Димитров чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата си тръгва!

В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..

публикувано на 10.03.25 в 15:00
 Хижа

130 години български туризъм: Празник и предизвикателства пред БТС

Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...

обновено на 10.03.25 в 12:10
Паметна плоча в Бургас

Спасяването на българските евреи през призмата на времето

Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..

публикувано на 10.03.25 в 12:10

Личните герои на Холокоста: Спасителите, които България трябва да помни

Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..

публикувано на 10.03.25 в 10:27

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..

обновено на 10.03.25 в 10:21