До края на годината изкуственият интелект ще придобие възможности, за които сме чели само в научно-фантастичните книги. Това заяви в ефира на "Какво се случва" Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании и на Българската работодателска асоциация "Иновативни технологии". Според него е време да приемем революцията на изкуствения интелект, защото това не е нещо, което предстои, а нещо вече случило се. Всеки от нас обаче има избора да прецени как точно да подходи към нея.
"Изкуственият интелект няма да замести никой от нас – не директно, не и конкретно. Но хората, които се възползват от него и надградят своята професионална квалификация, можене и въобще капацитет за работа, със сигурност ще могат да вземат работните места на тези, които не се възползват от въпросните инструменти", обясни още Димитров.
Подходът към изкуствения интелект – било то GPT4, GPT5 или която и да е версия, тепърва последваща в развитието му – трябва да бъде като към човек. В същността си той представлява сбор от инструменти, на които можем да зададем конкретни въпроси, в контекста на темата, която ни интересува.
Когато общуваме с него обаче трябва да имаме предвид, че:
• той прави всичко, което човекът може, но без разбиране за това. Например да имитира чувства, ирония и хумор, защото е прочел написаните от човека книги и знае как изглеждат тези неща.
• със същата убеденост, с която ни казва факт, ще ни каже и пълна измислица. Това са т.нар. халюцинации, които си съчинява, но не с конкретна умисъл. Изградената от него виртуална идея всъщност говори за наличието на интелект.
• визуалното и писмено съдържание, което изкуственият интелект създава, е абсолютно неразличимо от това, което човешкият ум твори. Той, подобно на нас, учи и трупа опит, знания и информация и се базира на тях, когато му поставим дадена задача.
• генерираните от него снимки, видеа и звукови файлове с човешки глас, които са на границата на реалността, не са бъдеще, а лесно достъпна информация в мрежата, към която трябва да подхождаме изключително критично и която трябва да четем с разбиране.
• засега той все още няма собствена воля и се ръководи от нашите насоки, питания и желания.
Изкуственият интелект може да ни бъде изключително мощен съюзник, чиято съдба е в нашите ръце. И както не бива да го подценяваме, така и не бива да се забравя, че много от човешките качества са по-важни от техническите такива. В това се корени и предимството на човека. И все пак:
"Хората се опитват да го сложат в някаква конкретна кутия, която да говори за това в какво точно изкуственият интелект е добър. Реално погледнато това е един външен екип от експерти, който е на разположение на всеки един от нас. И ако за момента ChatGPT конкретно, тъй като с него имам повече опит, е по-добър от нас във всяка една област, в която самите ние не сме експерти, то съвсем скоро ще бъде по-добър от нас във всяка една сфера по принцип. Това няма как да не ни бъде свръх полезно, независимо с какво се занимаваме", допълни Доброслав Димитров.
Той е на мнение, че трябва да приемем изкуствения интелект като наша втора природа, да сме отворени към него и да общуваме с открито съзнание, защото технологията му се развива с всяка изминала секунда. С други думи – да сме любопитни и да не спираме да експериментираме.
Илюзията, че бихме могли да натиснем off на което и да било от устройствата, които използваме, отдавна вече не съществува. В джоба си, при това под формата на смартфон, имаме един ментор по всичкология, с когото можем да обсъждаме всичко, което ни вълнува. Дигиталното ни аз е навсякъде и е по-добре да го използваме максимално, отколкото да се страхуваме от него.
Целия разговор с Доброслав Димитров чуйте в звуковия файл.
"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. На..
128 СУ "Алберт Айнщайн" в София празнува 50-годишнина. В седмицата на училищния юбилеен концерт в "Нашият ден" гостува Юлиян Плачков, директор на 128 СУ "Алберт Айнщайн" от 2011 година насам, учител по история, но човек, улавящ пулса на съвременността. Екипът на училището се придържа към максимата на Айнщайн, която гласи: "Животът е..
В ефира на предаването Lege Artis Петър Галев от платформата CredoWeb коментира актуалните проблеми и нужди на българската здравна система. Основният фокус бе върху необходимостта от адекватно финансиране на здравеопазването и структурни промени, които да осигурят устойчивост и по-високо качество на услугите. От Българския лекарски съюз настояват..
За Българското училище "Иван Станчов" към Посолството на Република България в Лондон в "Нашият ден" разказва журналистът от екипа на предаването Нина Цанева. Цанева споделя впечатленията си от посещението си в столицата на Обединеното кралство по покана на Лектората по български език към Департамента по славянски и източноевропейски езици в..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg