Чий е българският език, изобщо кой има така да се каже право на собственост върху даден език. Дали хората, за които той е майчин, които са част от народа, който е създавал в продължение на векове думите и правилата за подредбата им, дали всеки, който го владее и ползва също има основания да го нарече "свой". Въпросът е сложен и подлежи на сериозно обсъждане. Загатвам го само, за да покажа една от възможните интерпретации на заглавието "Моят български език".
Имахме такава рубрика, в която канехме за разговор чужденци, които владеят достатъчно езика ни, за да споделят впечатленията и преживяванията си при срещата с речта, културата и реалността ни. Този външен поглед винаги ни е бил интересен не само заради симпатичните грешки и екзотичното произношение, но и заради чудесната възможност да се огледаме в чуждите очи и да видим своето сред всички други. Та, в случая "моят български език" означава "българският език такъв, какъвто го видях, почувствах и научих, колкото можах".
Припомняме си срещата с Луис Монтеро (на снимката в текста), мексиканец, български зет, консултант по мексиканска култура, популяризатор на мексиканската кухня, активна и интересна личност. Записът е от 24 януари 2012 г.
В основата на всяко клише, както е известно, стои истина, многократно потвърдена от човешкия опит. Мисълта, че словото е нещо свято, дори свещено, звучи твърде патетично за днешните ни схващания и дори да си позволим да я изкажем, едва ли си представяме, че тя може да бъде възприета съвсем буквално. Точно така обаче са я осъзнавали далечните ни..
Ако се опитаме да върнем доверието си към думите като ги очистим от безбройните уговорки, които са поели, може би ще сложим поне малко ред в общуването си със света, нещата и хората… Това е рецептата или по-скоро надеждата, която уважаваната ни театрална режисьорка сподели със слушателите на предаването в рубриката със сериозно-шеговитото..
Доказано от практиката и от собствените ни наблюдения етимологизуването, т.е. изследването на произхода на думите, е от любимите изкушения за будния човешки ум. А най-хубавото в етимологическите главоблъсканици е, че почти никога не се знае предварително накъде ще кривне пътеката, по която думите са влезли в езика ни и удобно са се настанили във..
Един от "специалните" гости на предаването в първите му години беше известният писател и ярка обществена фигура Георги Данаилов. Едва ли е необходимо да изреждаме заглавията на книгите му и филмите по негови сценарии, но в случая е важно да припомним, че той е завършил висше образование и е работил като преподавател по химия. В интервюто той..
Има една дума от диалектното богатство на езика ни, която всички сме чували многократно, досещаме се какво означава приблизително, но без да сме докрай сигурни. Глаголът "притурям се" от "Притури се планината" на Стефка Съботинова – една от най-силно въздействащите ни фолклорни песни, която намери отклик и извън пределите на страната ни. Още..
Старата каменна сграда на Музея на анадолските цивилизации в Анкара събира една от най-богатите колекции с древни находки в света. Това е бивш покрит..
Тъмната страна на "чудовището" "Телеграм" – тайни групи за детска порнография, продажба на наркотици и други незаконни дейности – коментират в..
Националната художествена галерия представя гостуващата изложба "Диалог между линия и нишка" – съвместен проект с Китайската художествена академия,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg