Хората плачат от мъка и радост, от болка и огорчение, в изблик на чувства и заради техния недостиг. Сълзите са признак на слабост, но всъщност са и своеобразно лекарство против стрес.

Човек изпитва колосално облекчение, когато има възможност да поплаче на дружеско рамо. Точно затова славянските народи са били убедени, че сълзите имат лечебна сила.

Когато изпращали на война мъжете си, жените на славяните плачели, събирали сълзите в специални съдове, а след това с получената течност обработвали раните на войниците.

Съвременната медицина потвърждава, че сълзите наистина имат силни антибактериални свойства. Те съдържат голямо количество магнезий, калций, белтъчини, фермента лизоцим, който всъщност обуславя бактериалната защита на сълзата.

Средностатистическата жена плаче между 8 и 12 хиляди часа през целия си живот. Американският лакримолог – специалист по сълзите – Уилям Фрай е установил в края на миналия век, че силните хора, които сдържат чувствата си, живеят по-кратко от чувствителните натури.

Прекаленото въздържане от плач и събирането на неизплаканите сълзи провокират проблеми от психически и физически характер. С помощта на сълзите организмът се избавя от шлаките, които му пречат да функционира нормално.

Лакримологът е изчислил, че седемдесет процента от мъжете и тридесет и пет процента от жените подтискат желанието си да се разплачат и по този начин буквално намаляват живота си.

Ако сдържате сълзите си, то от това страда сърцето ви, кръвоносните съдове, а това води до дисбаланс на организма. За съжаление с възрастта хората все по-често се притесняват да плачат.

Това се дължи на установения в обществото ни стереотип, че сълзите издават слабост на характера. Като се сдържате да плачете, не само намалявате продължителността на живота си, но можете дори да се отучите да плачете.

Според учените, ако дълги години не сте проронили и една сълза, ще ви е много трудно да възстановите естественият процес на сълзоотделянето при емоционален срив.