След среща с представители на Асоциацията на банките в България, премиерът Бойко Борисов поиска да отменят цесиите в КТБ.
Р.П. Появиха се мнения на квестори и подуправители на БНБ, анализатори, че това прихващане на депозити срещу кредити е чисто техническа счетоводна операция, която не представлява проблем. Така ли е според вас?
Кольо Парамов: Представлява огромен проблем. И проблемът е за Фонда за гарантираните депозити и проблемът е там, че държавата трябва да извади едни пари – някъде около между 800 и 850 милиона и да се разплати така както се полага. Разликата е тази, че нито подуправителите, нито квесторите са си направили сметка, че в крайна сметка държавата е тази, която е длъжна да пази държавните пари и да има интерес тези държавни пари да бъдат гарантирани по отношение на бюджета и всичко останало. И тъй като тръгнаха твърде неподготвени, твърде амбицирани да ликвидират банката по най-елементарния начин ще докарат ситуацията до там напрежението значително да се увеличи и да се понесат загуби от тези вложители в сериозни размери.
Р. П.: Борисов вчера ги обяви за вторична далавера.
К. П.: Да, напълно е възможно такова определение, защото всички, които имаха пари по депозити над 196 хиляди бяха увлечени в цялата тази демагогия и в цялата тази огромна лъжа да направят цесии, да осигурят печалба на едни кредитополучатели като направят прихващанията и по този начин и двете страни да са в изгодна ситуация. Но в случая държавата, тъй като има интереса да получи разликата по тези кредити на 100 % и да ги получи в свежи пари не може в това тежко финансово състояние да регламентира това условие и да поеме ангажимента да плаща тези разлики. Така че на пръв поглед цесията като едно законно средство, когато се прави в нормално време и в нормални обстоятелство е едно, когато обаче касае фонда за гарантиране на депозити е коренно различно и вероятно след като са направили детайлна схема и са видели във финансовото министерство докъде може да доведе всичко това са взели това решение.
Междувременно, аз на 21 октомври предупредих категорично, че квесторите на КТБ се държат като пощенски гълъби – те водят една информационна база с подуправителите и с управителя Искров, който ги вкара в един капан в обезценките само и само да докаже на обществото, че банката задължително трябва да се фалира и тези цесии, тогава бях заявил, че тези цесии в един момент могат да осигурят доста неприятна ситуация на всички онези, които са се надявали в един или друг момент да си възстановят поне част от парите. Тогава задължително, ама задължително предлагах в никакъв случай да не се допуска фалит на банката, защото фалита на банката означава огромна загуба за всички. Не послушаха. Тръгнаха към фалит. Тръгнаха към доказване на едни обезсмислени обезценки и доведоха хората до положение всички онези, които над 200 000 лв в КТБ да не могат да получат нищо.
Р. П.: Управляващите вчера обявиха, че след като цесиите бъдат обявени за нищожни чрез спешна добавка в закона за актуализацията на бюджета, така държавата ще си запази тези 800 милиона лева. Възможно ли е това обаче? Вчера социалният министър Ивайло Калфин каза, че цесиите в КТБ трудно ще бъдат отменени със задна дата и може ли хаосът да стане пълен ако Конституционния съд реши да отмени все пак тази поправка?
К. П.: Тук няма място за задна дата, тъй като в Закона за бюджета в преходните и заключително разпоредби, т. 4, 5, 6 ще бъдат дадени достатъчно точни, ясни директивни пояснения, които ще включат ангажимента на държавата по четенето на закона и включването на държавата с плащането на тези първите 1 милиард и 700 милиона лева, за да могат да се гарантират по 196 хиляди на гарантираните депозити, плюс тази сума, която я има във фонда 2 милиарда и 100 и там допълнително ще бъде обяснено как и по какъв начин ще се трансформират разликите и кое представлява депозит към началото на обявяването на управлението под особен надзор и кое не представлява депозит като цесия след датата 24 юни. Така че няма място за никакви стари дати и нови дати – има място за запазване интереса на държавата.
Още от анализа на финансиста Кольо Парамов може да чуете в звуковия файл.
К акво можем да очакваме в отношенията между САЩ и Украйна и как те оказват влияние върху света и ЕС? Темата коментира в програма "Ден след ден" експертът по международна сигурност Симеон Николов. Според него света се намираме в повратна точка и ставащото е разтърсило основата на политическите отношения от втората световна война насъм като..
"В момента ставаме свидетели на действия, които са в отговор на много бързо развилите се събития от последните 2-3 седмици след встъпването в длъжност на Доалд Тръмп и новата американска администрация". Това каза Мария Симеонова, която ръководи софийския офис на Европейския съвет за външна политика, за плана за превъоръжаване на Европа на стойност..
Повече от две десетилетия обществото ни е в очакване на приемане на закон за доброволчеството. Три законопроекта се разглеждат в парламентарните групи на Народното събрание. Ще имаме ли най-сетне закон за доброволчеството и има ли опасност регламентирането на дейността да доведе до злоупотреби? Според Георги Влайков от ДФ "Аварийно спасяване"..
Над 50 бални рокли и костюми са събрани в Асеновград в рамките на благотворителна инициатива в подкрепа на абитуриенти, които нямат възможност да си купят скъп тоалет за бала. Кампанията е организирана по идея на асеновградчанката Айтен Мехмедкьова и Народно читалище „Родолюбие“. Официалните дрехи се събират в читалището, а от утре - 5 март, те..
Място за неутралитет във войната Русия – Украйна няма. Нещата са ясни – или с Русия, или с Европа. У нас някои си въобразяват, че могат да направят специални отношения с Тръмп и да вкарат своята проруска позиция под крилото на новия тръмпизъм. Това е много наивно, защото Тръмп нищо не може да предложи. Той е в режим на нов цикъл на изолация...