Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Всеки оптимизъм за Украйна може да е само предпазлив и умерен

Илиян Василев - бивш посланик на България в Русия

Поставен ли е мирът в Европа на карта и ще доведе ли дипломатическата совалка на първите в „нормандския формат”  до споразумение за прилагането на план за мирно разрешаване на кризата в Украйна. 

Днешната стъпка към него е Минск, а към въпросите без отговор добавяме и този - доколко конфликтът в Украйна се явява геополитическа битка за влияние между Русия и САЩ, за която Европа трабва да плати определена цена. С Илиян Василев – бивш посланик на страната ни в Русия ще разговаряме и за необходимото самоопределение на страната ни в упор на горещите теми – възможните доставки на оръжие от Америка за Украйна и новите санкции на ЕС срещу Русия.

Светът днес се надява да чуе добра новина  от Минск след преговорите между Европа, Украйна и Путин. Точно в тази комбинация обаче на диалога какво да очакваме и вие можете ли да кажете, че имате оптимизъм, свързан с днешния ден в тази връзка?

Илиян Василев: Всеки оптимизъм, свързан с решаването на ситуацията в Южна Украйна може да бъде само предпазлив и умерен, защото това не е първият път, в който в Минск се постигат споразумения и не първият път, в който те се нарушават, т. е. на нас ще ни трябва по-дълъг хоризонт, за да видим доколко ефективна са споразуменията, тъй като изходните предпоставки на участващите в конфликта страни и мотивите, които ги водят все още си остават нерешени. Т. е. ние ще видим по-скоро едно примирие, което при всички положения е една добра вест, тъй като в Украйна умират хора, а всяко действие, което доведе до решение на тоя проблем – просто да не умират хора и да не се стреля, няма да не бъде прието освен като добра новина.

Но в основата на конфликта са несъвместимостта на целите, които си поставя Русия и Европейския съюз, аз ще ви поправя, че големият проблем не е между Русия и САЩ, а между Русия и Европейския съюз, тъй като основата на европейския ред до този момент, който е и основа  на съществуването на Европейския съюз, е отказът за промяна на границите и на интеграция на ценностната база, при която нито една страна не доминира над други и националният егоизъм се контролира и управлява. Тъй като вие сами разбирате, че Европа след две разрушителни войни в миналия век тя е с модел като Европейски съюз тя отново щеше да дойде до трета световна война, когато една страна, без значение коя, изведнъж започва да налага своята визия за това какво, как и сфери на влияние как трябва да бъдат зачетени нейните интереси, разбира се за сметка на съседите.

Ето, тази несъвместимост между ценностната система на ЕС, която отне правото на държавата на национален егоизъм в рамките на тоя съюз и Русия, която сама определя, че тя има право на сфери на влияние, че тези сфери на влияние се разпростират далеч извън нейните територии – на цялото просъветско пространство, и тези вътрешни причини ще си останат и след Минск. И на всичкото отгоре тази война не е от класически вид. Тя се води и чрез подставени лица, чрез наемници и други структури, които, включително не само в Източна Украйна, води се и огромна информационна война, която е на територията на целия ЕС и обхваща много повече активи и от двете страни.

Разбира се, непропорционални са и подходите – ЕС залага на икономическите санкции, на финансовите санкции, зона, в която Русия е доста уязвима и всъщност в отсъствието на енергийно оръжие, тъй като вече природния газ и нефта не могат да бъдат такова оръжие за налагане на различен тип поведение на Европа, енергийното оръжие девалвира, рублата девалвира и единственото, на което Путин може да се крепи това е военната сила. Именно в тази диспропорция на оценка на ситуацията и на начина на въздействие все още ме задържа да бъда окончателен оптимист, има доста път. 

Р. П.: Да, вие отговорихте на въпроса, който ви зададох след един много обстоен анализ на проблема, но кажете според вас как трябва да гледаме на проблема за българското самоопределение в този конфликт. Сега е по-необходимо от всякога, когато и да е било от годините на демокрацията, всъщност ние да осъзнаем своето място спрямо Русия, спрямо ЕС, спрямо НАТО.

И. В.: Всъщност, нашето самоопределяне може да бъде само в рамките на ЕС. И това е проблем, на който в България като, че ли не се разбира. Ето, сега се надигна огромен вой заради някакви 10 или 15 танка, или за някакъв временен, за 20 или 30 души, което е част от огромна манипулативна атака срещу България, тъй като вижте за какво става реч. НАТО реагира доста сдържано на всичко онова, което Русия направи. Имайте предвид, че през последните години тези самолети – над 400 пъти, в които руски самолети са приближавали въздушното пространство на страни от НАТО, включително и на България, за които никой не говори, но на територията на Русия бяха проведени едни гигантски по своите мащаби учения, в които участваха над 150 000 души, в момента дори има учения, които включват над 6000 души на военното разузнаване и на специалните служби, което е парекселанс подготовка – това са структурите, които участват в хибридни войни, ако си спомняте тези структури участваха и в Крим, е преоценка на тези системни и постоянни приготовления в Русия, при което никой от НАТО няма намерение не само да напада, и при тези условия в България да се води дебатът, че ние трябва да заемем някаква особена позиция, ми това е удар не само върху националната сигурност, но това дефакто ни дисквалифицира от правото да се ползваме от член 5 на НАТО, защото чл. 5 на НАТО предпоставя колективно усилие и задължителност на съучастието на всяка една от страните. Ако страните в Прибалтика, ако страните като Полша, Румъния и други страни, които са част от НАТО и виждат тази заплаха, и тя е очевидна за тях, ние трябва много добре да си дадем сметка, че не можем ние да разчитаме на това, че всички ще се притекат на помощ на нас ако някой ни нападне, а когато други страни – членове на НАТО имат този проблем да се разсейва.

На всичкото отгоре състоянието на нашата армия е такова, че тя изисква задължително усилие, независимо от ситуацията в Украйна, тъй като заплахите са повече от една,  те са различни, при това заплахата не е толкова от конвенционални атаки, колкото от друг тип въздействие, военният бюджет не ни е добре, ние сами трудно бихме могли да реализираме финансови инжекции такива, които незабавно да ни решат проблема с дефицитите в сигурността, дори и да вземем този очевиден пример на невъзможността на българската авиация понеже сме с руско въоръжение и зависим тотално от Русия за бойната готовност на този тип въоръжение, да си охраняваме въздушните граници.

......................


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията
Андрей Велчев

Трусовете в държавата предстоят, управляващите не са диалогични

"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..

обновено на 24.11.25 в 16:39

Таванът на ваучерите за храна трябва да е 150 евро месечно

Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..

публикувано на 24.11.25 в 15:38
Кольо Парамов

Влизането в еврозоната ще засили контрола от ЕЦП

Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..

публикувано на 24.11.25 в 10:34

Нали сме демокрация?

В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..

публикувано на 24.11.25 в 10:08

Матей Матеев в "Добро утро, ден!"

Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..

обновено на 21.11.25 в 17:08