Васил Левски трябва да бъде преоткриван постоянно

Когато политическото време се нуждае от толеранс, историята се превръща в безапелационен съдник.  

Когато казваме, че стартира декада, която е посветена на бележита личност, обикновено винаги сме заплашени от това всичко, което следва от тук нататък да се превърне в едно витринно клише. Как ще разбием това очакване за събитието, което ще се провежда в рамките на тези десет дни, които посвещаваме на великия българин?

Пенчо Раянов: Това е една тема доста голяма, доста всеобхватна и същевременно всяка година ни се струва, че се повтарят едни и същи неща още повече, че делото на Левски остава все още недостатъчно обосновано, в т. ч. и от нашите историци, филолози, културолози и всякакви специалисти. По-скоро от дистанцията на времето ние можем да говорим за едно ново осмисляне на неговата личност на основата на онова, което знаем за него и от историята, и от литературата, като казва литературата имам предвид един Вазов например.

Р. П.: Когато казваме Васил Левски обаче и нуждата от едно ново осмисляне обикновено очакваме цялото знание, което отнасяме към Васил Левски да бъде насочено към съвременните измерения на времето, а те са в контекста на историческото, европейското и световно настояще. Така че можем ли да говорим за европейските хоризонти, колкото и клиширано да звучи, на Васил Левски и неговата личност в представите на учениците?

П. Р.: Разбира се, че можем, да, да. Това е така, защото ако се върнем назад към онова, което ни е оставил като размисли, казани по различни поводи, много от неговото, както се казва, духовно наследство е част от онова общочовешко, което събираме в продължение на векове и част от европейските ценности мисля, че са свързани по един или друг начин са свързани с Васил Левски.

Ето например някои от неговите размисли: „Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност”, или пък „За Отечеството работя, байо, кажи ти моите и аз твоите кривини та да се поправим и всички да вървим наедно.” Освен това тази прочута негова фраза „Времето е в нас и ние сме във времето.”, която наистина би могла да бъде наречена и фраза на Европа и в нашето, днешното време. „Които искат да умрат за Отечеството си да бъдат готови.” казва на друго място. Има и други, разбира се, от типа на „Близо е времето вече, българинът не ще бъде роб, а свободен.” Темата за свободата днес отново е на преден план дори на фона на всичко онова, което се случва и на изток от нас, това е един голям въпрос, който остава да бъде разрешаван във времето. Може би ние като европейци също трябва да участваме в решаването. 

..........................