Ние сме майстори на лесни чувства

На разпети петък

между дежурната ритуалност и съзнателното православие  за белезите от раните,  българската голгота, трудните истини  и  покаянието в дефицит - ще разговаряме с  проф. Калин Янакиев – преподавател във Философския факултет на  СУ „Климент Охридски” 

Радио Пловдив:  Как ще коментирате факта, че България има кръстопътна съдба и точно тази съдба е онзи белег, който не успяваме да прикрием и в най-спокойните за страната ни дни, които обаче отминават много мимолетно и пътят, който след това се разстила пред нас, остава все така трънлив от грешки, страсти и неовладени желания?

Проф. Янакиев:  Не само ние имаме съдба на кръстопътно разположена държава, но ние сме свикнали много да се оплакваме от т.н. ни съдба. Би могло да се каже спокойно, че част от националния ни характер в по-новата ни история е едно непрекъснато оплакване. Ние се преживяваме като обект на историята и по никакъв начин – като субект на тази история, като история, които сами правим. Много обичаме да бъдем пасивни, да бъдем разположени между велики сили, да се оправдаваме с великите сили. Ако сме осъдени на нещо, то е на това, да не осъзнаваме, че в историята нещата зависят и от активността на  народите.

Р.П.  Ако това все пак е карма, как да противодействаме  на тази своя съдба?

Проф. Янакиев: Ние сме същностно „фили” и „фоби”. И в момента в България ситуацията е разделена, макар цял век да сме страдали от империалистическата политика на Русия, по отношение на България,  в България отново е пълно с русофили и цели политически партии се обявяват за такива. Обвиняват България за европейския й избор и се мъчат отново да я върнат към Евразия. Най-големият проблем е този – ние сме обявяваме за  обект на историята и не умеем да се каем. Не умеем да извличаме поуки от собственото си непосредствено минало.

Р.П. Ако Вие коментирате българското разпятие като политическа метафора, кажете в контекста на така и не успяващия да се случи Великден за българите, къде да търсим своето спасение, онзи лост, който ще ни направи по-силни, за да преминем през Голгота и съвсем индивидуално и личностно?

Проф. Янакиев:  Разпятието не е било пасивно претърпяване на страданието от Христос. Нашият недостатък е, че сме пасивни. Бог се е разпънал по доброволен начин за нас, той е поискал да ни спаси. Ние се разпъваме по някакъв начин сами. За съжаление, сме майстори на лесни чувства, на бързото забравяне на миналото и на нежеланието да се каем и да вървим напред....

Повече чуйте от звуковия файл: