Ще гарантира ли разрешената от Парламента на големите общини бърза писта за обновяване паметниците на културата без санкция на НИПК елиминирането на корупционни практики и лобизъм? Събеседник - проф. Божидар Димитров
Р. П.: Проф. Димитров, да ви попитам, сегашните промени ще разрешат ли обаче те проблемите в системата и когато казвам проблеми, имам предвид освен отлагането, изчакването дълго време докато самите сгради – паметници на културата започват да се рушат, но и още нещо друго, няма ли новия закон да се превърне в една корупционна бухалка, защото тези регионални звена, които ще поемат функциите на института за недвижимо културно наследство, всъщност те ще работят по същия начин, със същото устройство.
Б. Д.: Така е, но така или иначе огромната корупционна бухалка съществува сега и този въпрос трябва някак си да се реши. През годините го решаваха със сляпата надежда, че всеки нов директор ще оправи нещата с корупцията. Там директорите се сменяха като носни кърпички в последните десетина години. Направете една справка и вижте колко директора е имал Института за паметниците на културата. Никой не е успял просто, защото така е системата – имаш монополно положение с числен състав 6 – 7 човека. Сега по места надяваме се, че хората ще се познават, а какво ще стане не знаем, но длъжни сме да опитаме. Аз мисля, че много по-трудно ще върви корупцията, тъй като хората в такива градове като Пловдив, Варна, макар и доста големи, все пак се познават и знаят кое е корупция и кое не е, т. е. ще си проличи веднага корупцията.
Р. П.: Наистина ли сте убеден в това след като знаем, че се въвежда и принципът на мълчаливото съгласие?
Б. Д.: Това е чудесен принцип, чудесен принцип, защото сега корупцията се осъществяваше, един от начините на корупция беше този, те са няколко, които практикуваше института, един от начините беше забавяме проекта съзнателно докато вносителя, дали ще бъде община или частно лице, няма значение, докато се сети, че трябва да „бутне” нещо, извинявам се, че говоря така открито и сега този елемент от корупцията ще отпадне. Мълчаливото съгласие ще лиши възможността дълго и продължително да се обяснява на един човек, че трябва да се корумпира, защото корумпиран е не само този, който взима, а и този, който дава. Ето, сега този момент отпадна, ако до три или колко месеца е предвидено, три месеца мисля, няма становище положително или отрицателно...
Р. П.: Два месеца, за два месеца става въпрос, да уточним само. А защо според вас министерството на културата е против тези поправки в закона?
Б. Д.: Не съм сигурен, че е против. Мисля, че е „за” доколкото знам от г-жа Бони Петрунова – ресорен зам.-министър, тя иска по-стриктно и по-детайлно в закона да се посочи как ще се действа в различни случаи, колко човека трябва да бъдат въпросните архитекти – трима или повече, принципът за мълчаливото съгласие също да се изясни и т. н., и т. н. И тя е права, защото практиката е показала, че наистина много точно трябва да бъдат разписани детайлите. Обикновено това се прави в правилник за приложение на закона. Хубаво е законът да бъде по-детайлен. Между първото и второто четене това може да се направи.
Р. П.: Но това се случва, когато все още няма електронен регистър на културните паметници в България.
Б. Д.: Ето, взехте ми думата от устата. Една от задачите на института не е само да дава становища. Една от задачите беше, записано е в статута им, това им беше работа, която те не вършеха, те трябваше да се занимават първо и с научни изследвания, не случайно се казва институт, и, второ, да направят регистър на паметниците на културата в България – на всичките тези 40 000 паметници, които имаме. Те не го направиха. Сега да потърсиш документация за един от паметниците на културата, всеки обявяван за такъв с документация, няма да намериш или няма да намериш дълги месеци или ако намериш ще бъде чиста случайност. Вярно е, че претърпяха един пожар преди няколко години, в старата сграда на института на „Дондуков”, вярно, че пожарникарите, които ги гасиха наводниха доста помещения с папки, но все пак, все пак трябваше да го поставят в ред. Сега имат хубава, разкошна сграда, биха могли да работят, но не, те не работят.
Р. П.: Вие знаете какво ще си кажат хората, обаче, в момента би могло местните велможи да изземат функцията на експертите от института за недвижимо наследство и тогава вече по симпатия, по предпочитания, също да се стигне до някои недомислия?
Б. Д.: До какви, например? Как може да се реставрира една къща в Стария град другояче освен по начина, по който изглежда в момента? Как може да се построи нещо на мястото на една от старите къщи в Стария град? Не би могло, когато не тричленка, а седемчленка или петчленка разглежда все един ще проговори пред медиите и ще каже, че се върши недомислие. Няма начин да стане това нещо.
Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..
В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..
Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..
Иновативният за страната проект за дигитална SOS гривна за жителите на община Марица продължава да действа и през 2025 година, но с намалени параметри. Той ще се финансира от Министерството на труда и социалната политика. За изминалите две години гривни са ползвали 184 души, сега ще са само 67, защото бюджетът е орязан. Целта на кмета..
Компаниите в България успешно се адаптират към новия модел в автомобилната индустрията. Започват да произвеждат нови продукти. Освен това у нас се създава софтуера и самата конструкция на най-модерните електромотори и инвертори за тях. Това коментира Любомир Станиславов, който е изпълнителен директор на Автомотив клъстер България, във връзка с..