Около 60 % от българите споделят, че изпитват сериозни страхове от мигрантската криза, съобщи пред Радио Пловдив Любомир Кючуков директор на Института за икономика и международни отношения. Страховете често се експонират, понякога дори преекспонират в публичното пространство, добави той.
Данните са от национално социологическо проучване за обществените нагласи към бежанците у нас, което ще бъде представено официално днес от Института за икономика и международни отношения и Фондация "Фридрих Еберт". Целта на самото проучване е да се търси отговор на въпросите дали страховете прерастват в ксенофобия и национализъм.
Първо, бих казал, че това е едно национално и представително социологическо проучване за пълнолетното население на България, проведено е по поръчка на Института по икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт” и е осъществено от социологическата агенция „Сова Харис”. Това, което може да се каже веднага е, че има много сериозни страхове в българското общество от емигрантската криза, страхове, които бих добавил, че са по-скоро латентни, а не толкова опредметени, колкото са те например в Западна Европа, страхове по принцип. И разликата е свързана с това, че България е преди всичко транзитна страна, при това встрани от основния транзитен маршрут и България решава и други задачи в сравнение със западноевропейските общества. Западна Европа търси решение на въпроса за приема и последващото интегриране, докато балканските страни търсят решение за ограничаване на притока. 60 % от българското население като цяло декларира, че са притеснени от бежанската криза.
Той коментира и политическите реакции в Европа, които като обществените нагласи в България до голяма степен отразяват, макар и в по-мека форма, общите настроения в Европейския съюз. За разлика от Европа обаче, където има сериозно размиване между официалното, политически коректното публично говорене, от една страна, и по-широките обществени нагласи, от друга, в България страховете по-често се експонират, аз бих казал на моменти дори преекспонират, в публичното пространство, включително и от институциите и от тази гледна точка настроенията на населението са по-близо до публичната вербализация.
Аз бих казал, че за пръв път преди около месец Европа се опита да оформи една малко по-цялостна, малко по-консистентна позиция за решаване на проблема, говоря конкретно за постигнатите договорености с Турция, защото тук трябва да се отбележат няколко елемента – първо, контекста, става дума затова, че това споразумение беше подписано в състояние, когато вече имахме примирие в Сирия, т. е. беше направен опит да се решава проблема там, където той се генерира, а не да се борим със следствието от проблема. Второто беше, че подходът беше включващ т. е. той не изключваше Гърция, а обхващаше всички страни-членки на ЕС, което за България е много важно, защото изключването на Гърция поставяше България като основна преграда за бежанците пред Европа.
Кючуков заяви още, че изграждането на гранична стена няма да реши въпроса , а за Споразумението между ЕС и Турция коментира, че България трябва да настоява за равнопостовеност с Гърция за връщането на нелегални мигранти. Българя не е указана изрично, както Гърция, само съществува принципна възможност.
Споразумението беше под диктат и натиск на проблема и Европа плати цената, която беше висока, спрямо Турция, разбира се има много рискове и проблеми, свързани с това споразумение и то нееднозначно, но то освен всичко друго, още един важен елемент, който искам да кажа в негов плюс, а след това ще кажа и минусите, то за пръв път третира проблема и на самите бежанци – то не ги оставя просто в лагера, без да казва какво се случва с тях, а залага на прехвърлянето на проблема в полето на правото т. е. в Европа да влизат вече само легални бежанци. Турция буквално осребряваше своето значение за Европа, дори не толкова във финансов, колкото в политически план, за да си затваря Европа очите за плъзгането към авторитаризъм в Турция, от една страна, и друга, Турция се опитва да си осигури възможност за евентуално действие в Северна Сирия срещу кюрдите там, защото пък кюрдският проблем е кошмарът на Турция.
Ситуацията в България бих казал, че е напрегнато очакване – ще сработи ли договора между Европейския съюз и Турция.
Цялото интервю с Любомир Кючуков е в звуковия файл.
Т
Водачът на електрическа тротинетка вече е длъжен да има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и превозното средство да е регистрирано. Това са само две от измененията в Закона за движение по пътищата, приети преди дни. Според законодателя с наредба на общинските съвети ще се определят и условията и редът за регистрация на електрически..
Ако държавата не помага на доброволните формирования, поне да не ги спъва да си вършат работата, каза Красимир Каракашев от Доброволното формирование „Национален отряд за реакция при бедствия – НОРБ“ – Пловдив, което търси нови попълнения. Поводът за коментара му са редицата административни дейности и регламенти, които пречат на изпълнението на..
Кардиологът д-р Динко Господинов от Отделението по кардиохирургия към УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив стана първият и единствен към момента носител на европейски сертификат по кардиология в града и региона. Ввисокото отличие – European Examination in Core Cardiology Certificate – представлява признание за високо ниво на професионална..
Търсят ментори за талантливи деца в неравностойно положение. Сред даровитите младежи са и такива от Пловдив, Пазарджик и Брацигово, които са лишени от родителска грижа или живеят в рискова среда. Инициативата е част от програмата "Скритите таланти на България" и цели да осигури шанс за професионална реализация на талантливите подрастващи. Включва..
След горещите юлски дни август започва с нормална температура за сезона и се очертава да е с максимални температури между 32 °- 36°, коментира в програма "Точно днес" проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Според него за района на Пловдив не се очакват големи горещини, поне до голяма Богородица. " За района на..