Проф. Каприев ръководи катедра "История на философията" към Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", както и комисията "Византийска философия" на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M.) със седалище в Лувен, Белгия. Автор е на множество книги в областта на средновековната християнска философия, сред които "История и метафизика" (1991), "Homo spiritualis" (1991), "Byzantica minora" (2000), "Византийската философия" (2001). Познавач и преводач от латински, старогръцки, немски и руски езици. Преподава Философия на западноевропейското Средновековие и Ренесанса, Византийска философия, Средновековна метафизика и др. Автор е на 16 книги, многобройни статии и монографии.
Огромна част от т.н. вярващи са ритуалници. Вярата не е, защото е дълбоко в сърцата им-средновековният човек не прави изключение- и там са смятали, че с изпълняването на ритуалите, стоят в краката на Бога, което не е вярно.
Християните с дълбока вяра винаги са били малцинство в тоя свят. И Христос го е казал, че така ще бъде.
Бог влиза тихо в човека, без гръм и трясък.
Истинското чудо е кротко и спокиойно и може и остане незабелязано, ако нямате очи за него, казва професорът.
Проф. Каприев отбелязва една деликатна граница при празнуването на 6 май като ден на светец и на армия. Християнството не се обвързва с военното действие , а от друга страна се свързва с нацията и националното. А свръхнационалното е нещо, което ме притеснява, казва проф. Георги Каприев.
Проф.Каприев празнува своя имен ден и коментира духовното и национално измерение на празнуването на 6 май като ден на Св.Георги, на Българската армия и на земеделцитие и животновъдите.Св. Георги трябва да е винаги пред нас и да прави светли делата ни, пожелава професор Каприев. В празнуването след това са земеделците и животновдите, защото днес армията, с изключение на военните паради, е аксесоар, който полека се превръща в история, докато без земеделци и скотовъди няма история.
Цлото интервю с проф. Каприев е в звуковия файл.
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
Съединението е белегът за нашата зрялост. То е, което ни прави модерни българи, това е краят на нашето Освобождение, каза в предаването на Радио Пловдив проф. Милко Палангурски. Колкото и да е странно излизат още нови документи в архивите и се налага препрочитане на изворите. Съединенитето влиза в нашия празничен календар малко "осакатено", с цел..
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговореното от политическите лидери,..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност