Езикът ни - на пиедестал ....или низвергнат. От ракурсите на празника и на конюнктурата на делничното говорене – жив, обогатен и ограбен, свидетел на всичко. Как ни говорят хората от властта и как ги разбираме в останалите дни от годината, изключвайки празника на Писмеността и на Словото. За новите модели на езиково общуване, налагащите се норми и тревожните симптоми в езиковата култура на политиците – събеседник – доц.д-р Надежда Сталянова от СУ „Климент Охридски“.
Ние изследваме начина, по който говорят публичните личности, защото не ги познаваме като професионалисти в областта, в която те работят. До нас стигат само техните думи и затова е важно да обърнем внимание на начина, по който те говорят. В публичното говорене на българските политици днес откриваме две тенденции. Едната от тях е придържането към брюкселския новоговор или както някои изследователи го наричат, брюкселския „дървен“ език. В този тип изказ преобладава абстрактното говорене, наситено с много терминология. То е много слабо информативно, защото зад витиеватите фрази долавяме трудно това, което иска да ни каже политикът. Това е единият полюс. Другият полюс е принизяването и уеднаквяването на публичната реч с ниския стилов регистър, с битовото общуване. Това е тип изказ, който сме свикнали да чуваме, когато приятели са седнали около маса и някакси сетивата ни не възприемат добре да чуват от устата на хората, които ни управляват, говоренето по „махленски начин“, подчерта доц. Сталянова. По думите й, вече е много трудно да отличим говоренето на човека без никакви претенции от политика, който е с претенции да е част от някакъв елит.
Доц Сталянова заяви, че общото мнение на колегите й от университета е, че днес е трудно студентите да бъдат научени на изящна словесност, защото извън аудиториите е сложно да бъде посочен модел на подражание, модел на реч, който използва риторически похвати и е завладяващ и увличащ последователи.
Доц Сталянова припомни, че на политическата сцена в близкото минало сме имали много силни примери за интелектуално присъствие и в Парламента и изрази надежда, че това ще се случи отново в българската политика. Като пример тя посочи начина, по който са говорили в зала Блага Димитрова, Валери Петров, Гиньо Ганев, които поставиха висока летва в публичното говорене.
С европеизирането и глобализирането на нашия живот се глобализира и езикът и общуването и с Европа, и с Америка стана лесно, заради нтернационализираната лексика. Езикът е точно тази част от нашия живот, който най-бързо откликва на всякакви промени. Механизмът е много прост – когато в живота ни се появи нещо ново, то винаги идва с думата, която го назовава. От друга страна обаче точно интернационализираната лексика е причината за „брюкселския дървен език“, който разчита на клишета, подчерта доц. Сталянова.
Българският политически език става все по-агресивен и в последния Парламент езикът на контраста и омразата е много силен, заяви още доц. Надежда Сталянова. Чуйте повече от звуковия файл.
От днес до неделя в Градския парк на Чепеларе ще се проведе фестивалът EX ANTE. Инициатор е Георги Стоев , автор и водещ на подкаста за икономическо мислене EX ANTE по Радио Пловдив. Той съобщи, че ще очаква в трите дни приятели и последователи на подкаста за среща на живо с него и всички, които са участвали в създаването на трите сезона..
Как се движи младежката безработица в средата на лятото ? В Пловдив експертите отразяват леко покачване на процента безработни, а в региона има спад. За новите програми финансирани от ОП "Развитие на човешките ресурси" и мерките на МТСП - научваме от директорите на Бюрата по труда в Пловдив и в община Марица - Иванка Власева и..
В навечерието на празника Голяма Богородица - 15-и август, в Бачковския манастир пристигат стотици поклонници от страната и чужбина. Те се включват в службите за утрешния храмов празник на манастирската църква „Успение Богородично“, където се пази чудотворната икона „Св. Богородица – Елеуса“. За нея е отредено специално място - вдясно от..
Стабилизиране на подкрепата за присъединяване на България към еврозоната отчитат данните от третото национално представително проучване "Присъединяване на България към еврозоната", проследяващо тенденциите при нагласите на гражданите и бизнеса в България по темата към този юли. При гражданите съотношението на положително спрямо отрицателно..
КНСБ настоява да се промени методиката на определяне на линията на бедност. Според Теодора Пачеджиева - икономически анализатор на синдиката, в момента тази линия се определя на база на общата инфлация, която излиза със забавяне. Предложената за 2026 година линия на бедност е 764 лева, но по думите на анализатора тя не е актуална. "Проблемът..