Стинг, Балада за „Великия Изток”
През 1859-та инженер Брунел
най-големия параход направи със парен котел.
19 хиляди тона стомана оформиха мощния кил в онзи град,
където по-рано се изковаха портите на самия ад.
И подписът отдолу гласеше – Брунел, Изъмбард.
Стинг, Балада за „Великия Изток”, 0. 36
Съдът неслучайно е наричан още „Левиатан” – като библейското чудовище от книгата Йов и Откровението на Йоан, което се идентифицира със Сатаната. „Великият Изток” е сред върховите постижения на Индустриалната ера, която започва в Европа в края на 18-ти век и завършва, да речем, с края на Викторианската епоха. Е, не чак завършва, днес живеем в продължението на това индустриално чудо, но с кралица Виктория сякаш си отива и онзи красив първи етап, пълен с ентусиазъм, съчетан с щипка наивност и готовност да се експериментира, понякога безразсъдно. А точно британецът Изъмбард Кингдъм Брунел е една от най-значимите фигури на тази ера. Дотолкова е значим, че понякога дори го наричат „човекът, който построи света”.
Стинг, Балада за „Великия Изток”, излиза
Изъмбард Кингдъм Брунел е роден през 1806 година в Портсмут. Баща му е Марк Изъмбард Брунел, а майка му - София Кингдъм Брунел, тоест, странното име на героя е комбинация от странните имена на родителите му. Марк Брунел е от Нормандия, роялист по убеждение, морски офицер и способен инженер.
През 1793-та той бяга от зловещия Режим на терора, част от тъй наречената Френска революция. Отива първо в САЩ, а през 1799 пристига в Англия. Първият лорд на адмиралтейството го кани да направи там фабрика с изобретените от него машини за корабни макари. Макарите са ценни, особено след като войната с Франция е вече факт. Марк произвежда не само макари, но и други армейски доставки, за които има поръчки - ботуши, плетени чорапи, дървен материал. Но първата му работа е да издири годеницата си, Софи.
Софи е англичанка, която живее във Франция, двамата се запознават и сгодяват в Руан, но сватбата се отлага, защото той бяга от убийците на Робеспиер, а тя е хвърлена от тях в затвора като английски шпионин. Падането на Робеспиер спасява Софи от гилотината и тя се връща в Англия. Четири години по-късно Марк я издирва и двамата се женят. След две дъщери, имат син, когото кръщават Изъмбард. Името е нормандско, с немски корени. Случайно ли е, че то означава „блестящ метал”. Не знам, но май в него може да се потърси и малко вселенска символика, като се има предвид геният на бащата, а особено на сина Брунел, за работа точно с метали и блестящите резултати от това.
The Men That Will Not Be Blamed For Nothing, Брунел
Тази песен е на група с дългото име „Човекът, който не може да бъде обвинен за нищо” и също е посветена на Изъмбард Брунел. Той е твърде популярен във Великобритания. В анкета на ВВС от 2002-ра е втори в класацията за най-велик британец - след Чърчил, но пред Шекспир. Това не е грешка, проектите, в които Брунел участва, са толкова много и така значими, че става легенда още приживе. Той е дребен човек, висок е едва 160 см. и не само заради модата вечно носи цилиндър – компенсира комплекса си с амбиция и енергия, така че почитателите му го наричат „малкият гигант”.
Брунел работи поне 12-13 часа на ден, пуши много - заради напрежението или защото така му харесва, измисля гениални решения за инженерни проблеми, следи новостите и ги използва, не се страхува от грешки, не цепи басма на заблудите, мисли мащабно, очарова инвеститорите и харчи парите им със замах, но само в полза на работата. От дете той се развива бързо. Баща му, Марк, има горчив опит със своя баща, който не подкрепя инженерния му талант, затова поема обучението на Изъмбард още от 4-годишен. Малкият напредва в математиката, евклидовата геометрия и чертането, а, въпреки лошите финанси на семейството, учи в добри училища – в Хоув и в парижкия лицей Анри IV. Не влиза в Политехниката защото не е французин, но чиракува при известен парижки майстор на часовници и научни инструменти. На 16, Брунел се връща в Лондон и работи с баща си, наскоро освободен от затвора за длъжници.
Марк попада там заради дълг от 5 хиляди лири, всъщност - неизплатени от хазната пари за военни доставки. Когато заплашва, че ще започне работа за руския цар, правителството се стряска и покрива дълга. Марк Брунел е освободен и получава поръчка за строеж на истинско техническо чудо – тунел под Темза, днес част от системата на лондонското метро. Той става възможен благодарение на измисления от Марк щит, който предпазва строежа от нахлуването на вода. Изъмбард работи на този колосален строеж пет години и поне в два случая е доста зле ранен при инциденти, но добива опит и се развива като изключително талантлив инженер.
The Underfall Yard, Голям, голям влак
Висящият мост при Клифтън е първият проект, с който Изъмбард Брунел се захваща сам. Той внася четири проекта за обявения конкурс, но председателят на комисията ги отхвърля и избира своя собствен. Публиката е гневна, конкурсът се повтаря и Брунел печели. Мостът е инженерно чудо, но строежът спира заради бунтове в района и е завършен след смъртта на Брунел. През 30-те той е нает за главен инженер на Великата Западна железница.
Строи железопътни участъци, мостове, тунели и виадукти, прави и някои от най-смелите си експерименти – забележителни, въпреки че част от тях се провалят, включително защото са изпреварили времето си. Брунел се вози на влак за първи път през 1831-та и пише в дневника си: „Пиша тези нечетливи редове, разклатен от железницата до Манчестър. Не е далеч времето, когато ще си пием спокойно кафето и ще пишем, докато пътуваме безшумно и плавно с 45 мили в час”. Преди да стигне до най-големите си постижения обаче Изъмбард Брунел успява да се ожени.
Нищо, че е толкова погълнат от работата. И нищо, че между флиртовете си дотогава твърди, че ще се ожени само за богата жена с музикален талант. Мери Хорсли, с която 23 години живее щастливо, не отговаря и на двете условия – но явно просто любовта надделява. Защото всъщност не ми се вярва да е надделял факта, че бащата на Мери, Уйлям Хорсли, е музикант, органист и композитор, автор на един от най-популярните британски химни от Викторианската епоха – „Зелен хълм има там, далеч”.
Уйлям Хорсли, There is a Green Hill Far Away
Сред основните идеи на Изъмбард Брунел как да се осигури комфорт на пътниците във влака, е въвеждането на по-широк коловоз, съответно, по-широки оси за машините. Той води битка, като напомня, че за използвания тогава тесен коловоз няма специална техническа причина, просто първите траверси са взети директно от мините, където стремежът към стесняване е оправдан. Макар да построява на Западната железница няколко широки участъка, те са свързани с неудобството да се сменя влака, където вече са построени тесни участъци.
И ако за пасажерите смяната е малка разходка, за товарите е много неефективно - а е скъпо тепърва да се подменя всичко. Така че тази битка на Брунел е неуспешна, а познатият днес влаков коловоз е утвърден като стандарт. Другият велик, но неуспешен експеримент на Брунел, е влак, движен не от въглища, а от вакуум, пневматичен влак. С работата за Западната железница е свързана обаче и една от най-гениалните идеи на Брунел – възможността пасажерът да си купи билет на гара Падингтън в Лондон, да пътува с влак до Бристол, оттам с файтон до пристанището, където да се качи на параход и да акостира в Ню Йорк. И ето ви го Изъмбард Кингдъм Брунел – открива ерата на презокеанските лайнери, като построява „Великият Запад”, параход с витло, а не с онези смешни водни колела. Той прекосява океана за рекордно кратките 14 дни и при рекордно нисък разход на гориво, след което прави десетки курсове.
Последван е от още по-големия и удобен за пътниците параход „Великобритания”, а комплектът завършва със споменатото вече чудовище „Великият Изток”. Въпреки невероятните си инженерни решения, параходът е финансов провал, но пък прави възможно едно от другите чудеса на Индустриалната ера – от палубата на „Великият Изток” по дъното на Атлантика се полага първият междуконтинентален кабел, който започва да смалява света. Изъмбард Кингдъм Брунел не доживява да види това, той умира от инфаркт през 1859 година, смърт, за която приятелят му Даниел Гуш пише: „Изгубихме най-великия инженер на Великобритания, човек с невероятно оригинална мисъл и сила на изпълнението, дързък в плановете, но прав. Комерсиалният свят го смяташе за екстравагантен и той наистина беше такъв, но е ясно, че великите неща не се правят от онези, които само седят и пресмятат разходите за всяка своя мисъл и действие”.
Уйлям Хорсли, There is a Green Hill Far Away
В Панагюрище започват тържествата, посветени на 75-тата годишнина от откриването на Панагюрското златно съкровище. Те ще протекат в рамките на четири дни. Програмата включва поредица от съпътстващи събития, като кулминацията ще е на 8- ми декември, денят, в който преди 75 години братята Павел, Петко и Михаил Дейкови откриват тракийския..
В Пловдив археологическият обект ОДЕОНА част от Форумен комплекс на Филипопол, отваря врати като сцена за провеждане на културни събития. За Одеона ще разкажат археологът – проучвател на обекта Мая Мартинова – Кютова и арх. Румяна Пройкова - съратница и част от екипа на покойната вече арх. Вера Коларова, автор на проекта Музикални домакини..
Регионален етнографски музей – Пловдив открива изложба „ Медникарството – древно и вечно “. Музеят в Стария град ни кани на новата изложба, която ще бъде открита от 17:30 ч. в присъствието на майстори медникари. Експозицията ще ни потопи в дълбоките традиции и история на медникарския занаят – изкуство, което съчетава естетика и..
Книгата „Романът на една жена без качества“ от Ралица Николова ще бъде Кклуб „Петното на Роршах“ – Литертурен салон Spirt & Spirit. Главите в книгата носят названията на дните от седмицата. Разказът върви от първо лице, единствено число и е кунструиран като дневник, без историята да е изцяло биографична. Модератор ще бъде Ина Иванова...
Творческо обединение "Collegium pro arte+" към Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" ще открие "Празнична изложба" тази вечер, от 18:00 часа в галерия "Piesa", ул. "Оборище" 10А, Пловдив. В експозицията ще бъдат представени живописни творби, графики и фотографии в разнообразни стилове и техники. Участват всички..