В навечерието на Бъдни вечер питаме: Какво празнуваме тези дни Коледа или Рождество Христово? Езическите корени и ритуалност и добавената към тях християнска символика на тези празници коментира за Радио Пловдив историкът проф. Христо Матанов, бивш директор на дирекция "Вероизповедания" към МС и преподавател в Софийския университет.
Според него една част от християнския свят на 25 декември празнува Рождество, тези които се придържат към Новия календар. Другите ще празнуват на 7 януари. А що се отнася до Коледа, това е преиначен вариант на римските празници Календи, които са били достатъчно популярни. Църквата в онези далечни времена има нужда да ги използва да увеличи своето влияние сред новите християни. Така, че нека всеки празнува каквото му е по сърце, коментира проф. Матанов.
На въпрос дали българите не сме ритуални християни, професорът каза, че предпочита да употребява термина битово християнство.
На големи празници българинът ходи на църква, пали свещи, участва в службите. Българите имат самосъзнанието на християни. Друг е въпросът, че българското християнство никога не е било и не е строго каноническо, както на някои им се иска, а е примесено с народни вярвания, езически остатъци и съвременни празници. В това не виждам нищо лошо. Тъй нареченото битово християнство е една голяма сила, която е ограничила българите от друговерците. Запазила ги е. Нека не го пренебрегваме с лека ръка, а просто да го разберем, коментира проф. Матанов.
Според него БПЦ винаги се е стремила да направи българина истински християнин и той все някак си се изплъзва. Трудно е да се устои на рекламната култура на изкушенията и пазара, които ни заливат - дядо Мразовци с розови бузки и т.н. Изкушения винаги е имало. Те се менят в зависимост от времето. Обстоятелството, че българинът се е съхранил и по-голяма част от хората се чувстват християни. Още повече, че свързват християнството със своята национална принадлежност показва, че тези изкушения се преодоляват. Но ние не можем да избягаме от съвремието. Невъзможно е да се противопоставиш на този тип култура. Трябва да адаптираме вярата към съвремието и да продължаваме напред, категоричен е професор Матанов
Какво е мнението на богослова за посланието на БПЦ България да не приема повече мигранти от размирните райони на Близкия изток и българите да помислим за бъдещето си може да чуете в прикачения звуков файл.
С промени в Кодекса за застраховане система "бонус-малус" за задължителната застраховка "Гражданска отговорност“ бе приета от НС. Принципът представлява финансов стимул за изрядните водачи и съответно финансово наказание за онези, които причиняват пътни инциденти. Ще плащат ли наистина добрите шофьори по-малко и какъв ще е ефекта – темата в..
Добивите от пшеница и ечемик тази година са по-добри, но ниските цените на световните стокови борси вкарват нашите зърнопроизводители в загуба. Това обяви в интервю за Радио Пловдив Людмил Работов – председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдив. Добивът от пшеница тази година е от 400-500 кг от декар. Цената е 330 лв. за..
Министерството на здравеопазването чрез регионалните здравни инспекции провежда информационна кампания по повод Световния ден за борба с хепатита – 28 юли. Тази година мотото, избрано от Световната здравна организация е „Да го разбием! Запознай се с фактите. Тествай се!“. Целта е повишаване на обществената информираност за рисковете от..
Ситуацията с шарката по овце и кози в Пловдивско се усложни. Освен унищожени животни в 42 от 65 огнища, мерките на БАБХ вече вкючват и забрана за изкупуване на мляко от фермите на областта. За заразата, икономическия ефект и управленските решения разговаряме с професора от Аграрния университет Дойчо Димов, който е и председател на Сдружение за..
Помним протестите на строителния бранш отпреди няколко месеца срещу намерението на община Пловдив да вдигне с повече от 100% таксите за издаване на строително разрешение. Те спряха след като предприемачът Илиян филипов поиска и получи посредничеството на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Компромисът, който да удовлетвори двете страни бе таксите да се..