Празниците са измислени още с раждането на самата култура, когато хората са си дали сметка, че съществуват по някакъв начин във времето, с цикличността на природните закони, поминъка. Появили са се, когато за хората е било особено важно да се съобразяват с порядъка на времето и неговата целесъобразност, в което е бил вписан и самият социум. Това заяви културният антрополог доц. Валери Личев.
Днес обаче празникът коренно променя смисъла си, защото хипермодерният свят трябва да бъде преосмислен. Хипермодерните времена са свързани с идеята, че модерните хора скъсват с миналото, скъсват и с бъдещето и се озовават като нарциси в едно непрекъснато настояще. Това, че ни заля вълна от тероризъм и че този тероризъм се оказва силен, когато хората са най-уязвими, вече променя идеята за празниците, заяви доц. Личев. Днес виждаме смесването на културите, кръстосване на расите, но и това, че хората започват да се оддръпват от това, което може ми означава, че хората се нуждаят от преоценка на празниците.
Някога празникът е бил „свободно време“, в което се е припомняло миналото, след това празникът се е разбирал като развлечение, повод за доставяне на удоволствие, а сега вероятно празниците ще започнат да се натоварват политически все повече със спецификата на националната държава.
Крахът на националните държави обаче ще ни доведе не само до припомняне на религиозните ценности, а и до другите, които сплотяват хората, нацията като единство. Аргументите: когато се губи доверието на политическо равнище, се разпадат и междуличностните отношения. А това означава, че възстановяването на доверието към „политическото“ ще премине и през преосмисляне на празника. Празникът е политически моделиран чрез медиите и белязан от затварянето на индивидите в настоящето им. Нарцисът не познава времето, заяви още доц. Валери Личев.
Повече чуйте от звуковия файл
В събота и неделя в Пазарджик предстоят 2 големи кампании на сдружението "Добро сърце". В центъра на града, на „Тортата“, ще бъдат раздадени над 2000 хляба, разказа Георги Янакиев от сдружение „Добро сърце“. "Кампанията "Никой не е по-голям от хляба" цели да покажем на хората, че не е лошо да се дарява. Кампания от хората за хората – да..
Какво губи националната икономика, пренебрегвайки постиженията на българските учени? Защо бизнесът у нас не е иновативен и купува нови технологии от Запад, вместо български разработки? Според проф. Калоян Петров, директор на Института по инженерна химия към БАН, това невинаги е така, но в общия случай предприемачите предпочитат да купуват..
Средства за инвитро процедури са насочени към земеделците – това е манипулация, която измества фокуса от важни теми в държавата, категорични са от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Те са и в стачна готовност, заради липсващи средства в проектобюджета за догодина, които са ключови за стабилността на сектора. Става дума за два..
С близо две трети се очаква да е по-малък бюджетът на програмата „Грижа в дома“ за следващата година, съобщи Веселина Ботева, която ръководи дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Тя припомни, че по проекта вече 5 години се осигурява патронажна грижа на самотно живеещи възрастни хора. Проектът, който е финансиран по Оперативна програма..
Има опасност Кукленият театър в Пловдив да влезе в следващата година с 200 000 лева неразплатени средства към доставчици на услуги, каза в предаването „Точно днес“ директорът му Петър Влайков. Причината е, че те не се отпускат от министерството на културата, въпреки че са част от тазгодишния бюджет. Проблемът се повтаря от миналата..