Великите европейци - Емпедокъл

Съвременната наука химия казва, че елементите в периодичната система, от които е изградено всичко, са 118. Някои от тях са активни и се съчетават с любов помежду си, други се мразят и отблъскват, трети са неутрални - сами си пият кафето сутрин и сами дебнат мухите за удоволствие. 

Глупости, нищо подобно, казва още преди около 25 века Емпедокъл, гръцки философ, физик и поет, според Аристотел – баща на реториката. Освен това - политик, лечител, магьосник и, по собствените му твърдения, човек, който точно в този живот завършва своя цикъл прераждания и се връща към същността си на бог, какъвто е по начало. Не, въпреки божествената версия за себе си, Емпедокъл не е луд, а съвсем сериозен. Дотолкова, че чак някъде до 18 век, макар с различни модификации, светът споделя неговата прочута концепция за четирите елемента – огън, въздух, вода и земя, които съставят всичко. А някои и до днес си падат по тази идея. 

Да, базисните елементи – „корените”, както сам Емпедокъл ги нарича – са известни на всички. Но обикновено пропускаме втората, не по-малко важна част от концепцията - първичните космически сили, които правят тези корени да се съчетават и разделят. Силите, казва философът, са две – любов и омраза, което може да се преведе и като противопоставяне, отблъскване, кавга. С други думи - силите на доброто и злото, които обаче се бият не защото се мразят, а защото не могат да съществуват една без друга. Просто и ясно. Всъщност, не знам защо сме се отказали от тази съвършено логична концепция на Емпедокъл. Или все пак – знам. Много често, ние, хората, правим нещо не защото така трябва, не защото то е разумно и не защото е полезно, а просто защото можем да го направим. Вероятно затова и сме отишли толкова напред в опита си ако не да се преродим в богове, то поне да разберем божествената природа на Вселената.

Либана - Земя, въздух, огън, вода 

Ако някой опита да влезе по-дълбоко в общата философска концепция на Емпедокъл, ще открие много интересни и важни неща. Например факта, че редица негови визии са сходни или съвпадат с тези на модерната наука. Ако щете вярвайте, но този човек, живял преди 25 века, знае, че скоростта на светлината е крайна величина, да, много висока, но все пак – ограничена. 

Известна му е връзката между възприятие и знание. Също и фактът, че човешкото възприятие е ограничено, обаче ограничението може да се преодолее с философско мислене. Знае, че празно пространство не съществува. Знае за динамичните отношения между елементи и сили, както и между едно и много. Изобщо, ако направим подробен списък, ще излезе, че древният философ Емпедокъл знае повече от доста съвременни люде за важни детайли от света, който ни заобикаля. Това твърдение няма нужда от прекалено много доказване. От какви елементи и в какво съотношение са изградени например човешките кости? Съмнявам се, че имате и най-малка представа. А Емпедокъл казва ясно – те са ½ Огън, ¼ Земя и ¼ Вода. Знаете ли как да съживите жена, която не диша и няма пулс цял месец? Не знаете, сигурен съм. А Емпедокъл не само знае, но и го прави – пред свидетели и без да пита жената дали си е платила вноските по здравна каса. Много чудеса сътворява този човек, който следва питагорейската вярва в прераждането. Само че отива и по-далеч, като вярва не в прераждането на душите, а в това на самите богове. 

Емпедокъл твърди, че той самият е бог или демон, низвергнат на земята и вкаран в цикъла от превъплъщения заради факта, че убива животно, за да яде месо. Затова и цял живот е последователен вегетарианец. „Преди да се родя в сегашния си вид, веднъж аз бях момче, веднъж момиче, и растение бях, и птица, и риба, която се стрелка в морето” – пиша Емпедокъл в книгата си „За пречистването”. Всъщност дали това е отделна книга или част от основната достигнала до нас творба – „За природата”, не е съвсем ясно. Емпедокъл е последният от гръцките философи, който пише в стихотворна форма, в класическия омиров хекзаметър. Прави го толкова добре от гледна точка на поетичната техника, че, освен за всичко друго, неговите съвременници го превъзнасят като поет, а талантливият римлянин Лукиан казва, че му завижда. Аристотел и други авторитети от древността пък го цитират нашироко и благодарение на това - не чрез запазени ръкописи, а чрез цитати - до нас са стигнали онези към 500 реда, които имаме от оригиналното творчество на Емпедокъл.

4 Елемента, Въздух, 2. 36, балет 

Емпедокъл е роден около 490 г. пр. н. е. в сегашния град Агридженто, Сицилия. Тогава това е цветуща гръцка колония, център на динамичен духовен и политически живот, мястото, където, както се твърди, се ражда изкуството на реториката и то от поетичния стил на Емпедокъл. По род нашият философ е аристократ и богаташ. Дядо му отглежда коне и в една Олимпиада печели надбягването с колесници, баща му е сред основните участници в заговора срещу местния тиран Тразидей през 470-та година. Тиранът е наследен от олигархическо правителство, срещу което по-късно пък се бори самият Емпедокъл. Да, ето ви пример за сериозен риск в живота на един философ – лесно можеш да изпаднеш в противоречие между божественото си самосъзнание и демократичните си политически възгледи. 

Така демократично настроен е Емпедокъл, че в един момент, когато олигархията пада и негодите съграждани му предлагат короната, той отказва. За което си плаща, разбира се – когато някъде към 440 година олигарсите се връщат на власт, Емпедокъл е принуден да замине в доброволно изгнание, за да не го пратят насила. Така или иначе, знае се, че момчето получава най-доброто за времето си образование, проявява любопитство към света и интерес към всички науки. Това е само израз, тогава науките не съществуват отделно, а всичко гравитира около един център – философията, затова и при Емпедокъл нещата са силно свързани. Например неговата космологическа теория за четирите елемента и двете сили, ражда цялата му физика, но също – биологична теория, заради която той и досега се сочи за нещо като предтеча на дарвиновата теория на еволюцията. Да, имам предвид онази прелюбопитна версия за трите етапа в биологичното развитие, резултат от взаимодействията на елементите и силите. 

В първият етап на бял свят се появяват отделни телесни членове – очи без глава, ръка без тяло. На втория етап тези елементи се смесват, но хаотично – и ето ти ги митологичните чудовища: кентъвър, човек-кон; минотавър, човек-бик; сфинкс, човек-лъв. Случайните съчетания на мъжки и женски гениталии пък водят до появата на двуполови същества, но, въпреки някои предимства, които имат в сферата на удоволствието, те са доста неубедителни по отношение на възпроизводството. Така или иначе, поради заложените във всички смесени същества противоречия, техните телесни композиции не са стабилни и на третия етап вече виждаме да оцеляват само онези, които са си намерили еша, така да се каже и са изградили стабилно същество като градинския червей или някакъв велик философ на име Емпедокъл. 

4 Елемента, Огън, 5. 22, балет

По всичко личи, че Емпедокъл, освен другото, е и фантастичен инженер. Разказва се история как той спасява родния си Агридженто от лоши ветрове като на определени места по околните хълмове поставя кожени платна, които улавят и пренасочват вятъра. Друг съседен град пък отървава от чума. Някак Емпедокъл си дава сметка, че болестта се крие в мръсната река на града, затова той отклонява две съседни реки, влива чистите им води в мръсната и постепенно те я очистват. 

Тук вече хората наистина започват да го честват като бог, а Емпедокъл, очевидно голям суетник, не пропуска да се представи подобаващо. Той е описан да ходи облечен с божествена пурпурна туника, привързана със златен колан и обут в бронзови сандали. С тях е свързана и най-любопитната версия за смъртта на Емпедокъл. Някои разказват, че на около 60 години, за да бъде запомнен като бог, той решава и да си тръгне от този свят като бог. Една вечер организира огромен пир в подножието на вулкана Етна, но докато приятелите му се забавляват, изсулва се незабелязано и отива, та се хвърля в кратера. Един вид – живя като бог и изчезна като бог, без следа. Следа обаче има. Когато на другия ден гостите, макар още махмурлии, си дават сметка, че домакинът го няма и започват да го търсят, намират изхвърлените му обратно от вулкана бронзови сандали. 

Така цялата история става още по-нелогична – нали бронзът би трябвало да се стопи в действащ вулкан. Ученикът му Павзаний обаче тутакси казва, че учителят всъщност се е възнесъл на небесата, а сандалите просто са изхвърлени, за да свидетелстват, че възнесението е истина. По-вероятната версия за смъртта на философа все пак е, че той си умира най-човешки, докато е в изгнание в Пелопонес. 

Независимо какъв е случаят обаче, истината е, че Емпедокъл е убеден в своето безсмъртие не само чрез вярата, но и чрез мисълта си – още приживе философът в него силно поддържа идеята, че както нищото не може да породи нещо, така и нещото не може да се превърне в нищо.

4 Елемента, Земя, 13. 32, балет