И ние можем да променяме европейските политики

Накъде върви Европа и как  страната ни участва като партньор  в обсъждането на важните политически теми и процеси в ЕС? За предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС, статута на българските граждани във Великобритания след Брекзит, сигналите, които дава на Европа Българският политически живот -  евродепутатът  от Групата на социалистите и демократите Петър Курумбашев. 

Петър Курумбашев: Със сигурност,  историята с тези снимки, които техните автори са толкова горди, че са ги направили, че даже не са си ги запазили за лично ползване, а са решили да ги пуснат и във Фейсбук, така че много хора да може да ги видят, няма начин да не се забележи. Направи ми много неприятно впечатление не само действията на тези хора, но и реакциите на вицепремиера Валери Симеонов, както и на премиера, тъй като вместо те да се разграничат и да кажат, че това нещо е абсолютно недопустимо, той казва „А, може и аз да съм се шегувал някак си в Бухенвалд.”, а пък премиерът Борисов успя да каже, че било човешко и нали, в командировка човек можел да прави такива работи. Та и на него искам да му кажа, че е абсолютно нечовешко да се шегуваш по такъв начин и че такива работи не можеш да правиш нито, когато си в командировка, нито, когато не си. Изтървахме някъде в тези години границата, имахме случаи на поругаване, имахме случаи примерно на свинска глава над джамия, нападение над синагога и т. н., и хора, които викат с леко изкривени лица, че някой може да стане на сапун и някак си тези неща ни минават пред очите. Има и телевизионни канали, които откровено проповядват омраза към определен тип хора, но всички тези неща всъщност не се появяват на празно място, това не е случайно събитие.  И на всичкото отгоре, когато сме свидетели на всичките тези неща,  реакцията е „Какво толкова, човешко е.” Първо е смущаващо, че има такива хора, второто, което е смущаващо, че хората, които ръководят държавата в лицето на неин вицепремиер и на премиера се опитват да омаловажат факта. Просто, когато виждаш нещо отвратително, трябва да реагираш и да се разграничиш от него, което не означава, че ние няма да разговаряме и къде е мястото на България в Европа и в каква посока трябва да се двжи Европа. Няма никакъв опит за отклоняване на вниманието. Просто, когато се случи нещо толкова драстично,  няма как човек да не реагира.

В Европа, понеже някои очакват, че Европарламентът или пък Еврокомисията,  ще дадат едва ли не някаква санкция на нашето Правителство, и ще го одобрят, или няма да го одобрят, те нямат тази функция. Изборът на Правителство в една държава си е суверенна работа на държавата. По-скоро очакванията към България са да има стабилно Правителство, за да може да бъде един стабилен председател на  Европейския съюз, а не да речем, по време на председателството да има и някаква политическа криза.

Аз съм докладчик по един регламент, свързан с т. н. „бисквитки”  в защита на личните данни. Много хора се безпокоят, че влизайки в интернет техните данни се вземат и от други компании и да им се правят търговски предложения. Хората питат редно ли е някой да има толкова много данни за мене и другото нещо - надеждно ли е съхранена информацията? Другата дискусия  е трябва ли Европа да се движи на различни скорости, какво се случва след излизането на Великобритания, както знаете тя е един от най-големите донори в ЕС и това сериозно ще повлияе на бюджета на ЕС и въпросът е какво трябва да се отреже от досегашните политики на ЕС..

Европа и сега  се движи на различни скорости, без този процент да е формализиран.  Мога  да ви покажа няколко групи държави, които така или иначе работят с различните скорости, с които могат да си позволят.  Например, скандинавските държави, знаете, че винаги така или иначе са очевидно с различен стандарт. И мисълта ми е, че е много лесно можеш да седиш и да се оплакваш, а много трудно е да кажеш какво трябва да се промени, така че да стане по-добре.

Ако специално говорим за българските студенти във Великобритания и това, с което би трябвало да се преборим и вече съм го поставил като въпрос и пред главния преговарящ от страна на ЕС е тези студенти да не губят статута на студенти от ЕС и да не започват да плащат по-високи такси.

От друга страна, ние като държава трябва да си дадем сметка дали искаме да върви по-активно по този път, дали ние също може да задаваме също дневния ред, например, ето, по темата за Западните Балкани, с това да отстояваме държави, които са в региона съседи или не преки съседи,  държави като Сърбия, Македония, Албания, Черна гора дали могат да бъдат членове на Европейския съюз, т. е. не само да бъдем следствие от някакви процеси или предложения или както често чувам, какво ще ни кажат в Европа, едва ли не какво ще ни наредят в Европа, а и да осъзнаем, че ние сме едни от тези хора, които могат да правят предложения и да променят европейските политики, разбира се, доколкото те са приети от  мнозинството в ЕС.