Заради нехайството на родителите наказват децата

След сблъсъците между българи и роми, между ценностните системи и дефицитите в тях, между управленските и политически амбиции и  несъответствията на реалността и истините в упор, че  всеки  седми ученик между 15 и 17 години остава  извън  системата на образованието и че живеем в напрежение и дефицит на справедливост, премиерът обяви:  Държавата ще задължи всички деца да посещават училище и да излизат от него ограмотени.Как ще се случи това и още - за белязаните от дългогодишно обществено вайкане теми,  издаващи  институционални и ценностни дефицити, превърнали се „внезапно“ пред очите ни  в  системен проблем  на антисистемното политическо време  разговаряме с Албена Костадинова – общински съветник  - община Куклен и председател  на Социална Фондация „Инди Рома“ 

и с Валери Стоянов, директор на СУ „Димитър Гачев“ в Пазарджик с преобладаващ брой  ромски ученици.  

Албена Костадинова: Това, което  привлече вниманието на хората в Асеновград, е един зов за помощ. Проблемът не е етнически, а криминален. Ако двама или трима са прегрешили, има правосъдна система и закони, а не всички да скачат срещу цял един етнос. Чета подробно форумите всяка вечер. Един от живеещите в Асеновград ни изпраща нас ромите, в Индия,  друг иска да ни направят на сапун. Цялата  агресия в обществото, а виждате протестите и на лекарите, и на полицаите, не разбирам, „жегата“ ни влияе много зле. Говори се че има престъпност в Асеновград, но не съм чула да коментират през последните години , че има престъпления в ромската махала в Асеновград или да се коментира колко са живеещите в Асеновград на социални помощи.  Свързват всичко така: циганите не работят, чакат само социални помощи, не плащат ток и вода. Никой не каза от институциите: живеещите в Асеновград 90% са на социално подпомагане, 99% не плащат ток и вода. Медиите излизат с негативни заглавия срещу циганите и обществеността скача срещу един етнос.

Не ми харесва думата „ интеграция“  в българското общество, защото, след като като съм българска гражданка  и имам равни права и равни задължения и спазвам законите, защо трябва някой да ме интегрира? По-подходяща е думата „приобщаване“ След промените през 1989 г., първите, които останаха на пазара на труда, бяха циганите. До тогава 90% от ромското население работеше в заводи и фабрики, в ТКСЗ, но след това всичко се сгромоляса и първи останахме без работа, тръгнаха проблемите – образование, трудова заетост, жилищни условия....причините са комплексни.  Виждате ли в ромската махала инфраструктура? Когато искаш да промениш един човек, трябва да започнеш оттам – канализация, асфалт, тогава се променя съзнанието. Говоря това лично, защото в  Куклен се случи точно това. Живеехме в гето на 3 км. от Куклен без ток, без инфраструктура, без вода. Тогавашният кмет през 60-те години реши, че не трябва да има гето, а да ни приобщи сред другите живеещи в Куклен българи и турци. Елате сега и вижте резултатите. Когато има нещо хубаво, то не се отразява. Хората не трябва да се делят на етноси. Престъпност има и сред ромите, и сред турците и българите.  Резултатите се случват там, където институциите си вършат работата.

Приветствам идеята на премиера за връщането на ромските деца в училище. Но той е забравил да включи в постигането на тази цел представителите на самата ромска общност. Ромите познават проблемите на ромите и имат доверие на ром.Идеята е добра, но тъй като училищата са на делегиран бюджет,  те не се интересуват дали детето ще дойде на училище или не. И ако то не дойде на училище, това му пести пари. В чужбина, ако едно дете не дойде на училище, веднаха го посещават вкъщи, за да разберат защо се е случило това и как да бъде върнато обратно, да се поработи с него два часа вкъщи, за да навакса.. А тук кога се е случило това? При 5 часа отсъствие спират ти детските добавки и това е, наказват детето, заради нехайството на родителите.  Аз виждам и посещавам ромската махала и познавам нейните проблеми. Напоследък се забелязва обаче сред нас голяма крачка в сферата на образованието. Имаме 4000 роми – студенти. Напълно приобщените в обществото в България обаче заминава навън, защото там не ги дамгосват според етноса на челото, съдят по това, какви резултати дава човек.  На ромите трябва да се гледа не като на проблем, а като на ресурс. Защото, ако правосъдието и институциите си вършат работата в България, няма да има престъпност. Престъпността няма цвят и етнос. Направил си престъпление -  най-строга  санкция!

Валери Стоянов: Приветствам механизма за решаване на проблема с отпадането на децата от училище. На училището му е трудно да се справи само с него, необходима му е подкрепа и от другите институции. За да бъдат интегрирани ромските деца и децата от другите малцинствени групи обаче, те трябва да посещават редовно училище. Но след записването следват различни варианти как да не го посещават редовно – от медицинските бележки до битовите проблеми. Неприсъствието на детето в училище го обрича на това да не се научи, защото и родителите му са нискообразовани и няма как да помогнат детето да научи пропуснатия материал.

Въпреки че държавата реагира на проблема със закъснение, приветствам решението. Много пъти сме казвали, че училищата са оставени сами да се справят с проблема. Бих препоръчал обаче след като  този механизъм заработи и мине една седмица, да се състои една кръгла маса, за да видим какво реално вършим и какви проблеми съществуват. Един от проблемите с отпадането от училище е, че сега Законът допуска по всяко време, с изключение на края на годината и на срока, родителят да  може да отпише детето си от училище. И ако директорът е по-строг, често  родители решават да преместят детето си в училище, в което не се държи толкова строго на присъствията.

Проблем е и това, че малка част от учениците завършват училище – момичетата се женят без да подписват около 12-13 г. Забременяват, раждат, крадат ги и отпадат от системата на образованието. Малко момичета остават в училище в гимназиален етап. При момчетата това става на по-късен етап – десети, единадесети клас. Този проблем е сериозен. За малка част от родителите  на нашите ученици образованието е ценност. Не се притеснявам обаче, че участието на различни институции ще доведе до размиване на отговорността за решаване на проблема. За него трябва да се работи екипно, всеки да изпълнява задълженията си.