България и Македония като приятели по трудния път на компромисите, европейските ценности, усилията на разума и споделени надежди за по-здравословна заедност и за двете държави. Какво ще последва след подписите на лидерите, които стоплиха трайно охладените исторически връзки и дадоха знак за реални цивилизовани разговори за добросъседско разбиране и битуване освен на Балканите, с перспектива – Европа и НАТО? Отстъпките в общата история, които направиха политиците, ще доведат ли до баланс и в подхода към научното знание и неговото тълкуване? По темата – историкът проф. Пламен Павлов.
Не бих казал, че изобщо може да се говори за отстъпки, независимо, че така се интерпретира всичко от медиите и наблюдателите. В самото предложение е формулирана ясно тезата, че историческата истина трябва да се търси въз основа на документи и автентични свидетелства, на съобразяване с реалната ситуация в един или друг от исторически период и тук от българска страна са невъзможни каквито и да е отстъпки. А що се отнася до възможна отстъпка от македонска страна, отново се стига до същото - до търсене на историческата истина и до отказ да се „поправят“ документите и да се внушават компоненти, каквито в тях не съществуват.
В общото честване на Илинден обаче вчера имаше един елемент от македонска страна да се чества и втори Илинден – твърде спорна теза за създаване на македонска държава, имакедонска нация след Втората световна война. На практика това е прилагане на волята на Тито и на победителите във Втората световна война. Независимо от тези елементи, които будят едни или други спорове, това, което се случи, е много добра стъпка напред. До този момент нямаше никаква платформа за диалог. Как ще работи самата комисия, кои ще бъдат нейните членове, аз не мога да кажа, но каквото и да се случи, това е един много положителен знак.
През повече от 1000 г. от развитието на нашия народ, историята на хората от България и Македония е обща. Не могат да се правят изобщо внушения, че тя е общобалканска, прекали се. Ние сме на Балканите и като държава, и като реалност, но има в крайна сметка едно чувство за общност и реалност, която обединява хората от Македония и България в общ народ. Това го говорят самите документи. Не можем да делим Самуил, той е български цар и това никой не може да го отрече. Смешните опити, които се правят през последните 100 години от сръбските учени и от колегите им от Скопие, са пропаганда, а не - наука. Но споровете ще си продължават, въпросът е, че трябва диалогът между двете държави да върви и да се реализират контакти на всякакви равнища – историческо, културно, общочовешко.
Ето, например в Пловдив – един от най-хубавите градове на нацията ни, една голяма част от пловдивското население са потомци на македонски българи. Това е христоматийна истина и може би в България живеят овече потомци на македонските българи, отколкото в самата Република Македония. Но не бива да забравяме и Егейската част на Македония, която днес е в Гърция. В крайна сметка трябва да се борим със съвременни цивилизовани средства за национално единство и за нов път на развитие, който отхвърля тези традиционни методи от миналите векове – на войни, кланета, въстания и т.н. Не можем да се откажем от себе си.
Що се отнася до реакциите на фамозни организации като ВМРО-ДПМН, Световния македонски конгрес на хора от рода на Тодор Петров и подобни, това са реакциите на старата сърбо-комунистическа номенклатура и тя се вижда и в днешните македонски вестници. От една страна се оглежда положителният факт, а от друга – в медийната среда в Македония продължава да доминира това противобългарско отношение. В крайна сметка мисля, че това, което се случи вчера, е наистина положително.
Македонизмът в крайна сметка се оказа едно ГМО, което е толкова устойчиво, че човек започва да се изненадва. Да не забравяме, че толкова години антибългарско говорене и възпитаване в антибългарски чувства, не може да бъде лесно преодоляно. В същото време обаче генетичната памет, интернет, съвременните методи на комуникация не могат да позволят на някакви хора да имат монопол върху истината. Българската държава трябва да бъде последователна, активна и да не отстъпва, като прокарва механизмите за стартиране и продължаване на обществения диалог. На политическо равнище това ще бъде трудно.
Повече - от звуковия файл:
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..
Облачно
Предимно облачно
Разкъсана облачност