На каква цена и как ще бъде решен управленският ребус след първата оставка на министър в третия кабинет на премиера Бойко Борисов и как отзвучава тя в контекста на червените амбиции за алтернатива на властта и на прага на предстоящото българско европейско председателство? – отговорите търсим от политолога Георги Киряков.
Георги Киряков: Поведението нито на ГЕРБ, нито не БСП не е никак „будителско“. По-скоро едни известни лица се опитват да се уязвят по всякакъв начин и да предизвикат скандална ситуация. Изводът обаче е ясен – за БСП Корнелия Нинова успя да утвърди поне на този етап лидерската си позиция в партията и да се справи с това, което тя нарича „паралелната държава“, всичко онова, което се случва отвъд БСП. Вътре в партията си обаче тя имаше една паралелна партия, която и създаваше много проблеми, но тя се справи с нея. Успя и да артикулира сериозни проблеми в публичното пространство, свързани с управлението на страната. Това трябва да се отбележи като сериозен неин успех – лидерски, а и на партията й. Успя да повдигне и сериозни въпроси за дебат свързани с българското председателство. Това е още един плюс в сложния политически пъзел, който разиграват двете партии.
От друга страна, ГЕРБ естествено имат нужда от някаква опозиция. Засега тя изцяло се привижда от тях в лицето на БСП, но отговорът им не е толкова убедителен, колкото би трябвало да бъде. Защото те признават, че има нужда ог съществен дебат по някои важни теми, а не го провокират и влизат в махленски теми - Деница Златева срещу Севдалина Арнаудова. Така виждаме ясно, че самият министър-председател не иска да влиза в схватка, която не му е угодна и ще засенчи някакси неговите съществени външнополитически инициативи. За него те са по-важните.
Що се отнася до оставките, стандартът е много занижен. Оставка се подава едва тогава, когато те хванат в крачка или тогава, когато по някакъв начин е застрашен имиджът на Борисов като премиер или на партия ГЕРБ. Толкова, по отношение на стандартите. А оставки в политиката винаги ще има, защото това е неизбежно, ще има и жълтении, но е важно и на този фон да има съществен обществен, политически и междупартиен дебат.
Изненадата в оставката на здравния министър е, че тя идва много късно, отдавна имаше догадки и подхвърляния свързани с някакви проблеми около този човек. Той вероятно много отдавна е знаел, че е уязвим, но това е негов личен проблем. Този личен проблем обаче даде основания й на противниците на ГЕРБ, и на премиера Бойко Борисов да атакуват партията в такава ситуация. Козовете са и в ръцете на опозицията, и на заинтересованите кръгове свързани със здравеопазването в България. Не е случайно, че едни от оправданията, които заваляха в медиите, бяха, че някакви мафии се опитват да преборят държавата. Да, това е така, но защо изобщо партия ГЕРБ си е позволила да го назначи този човек, щом е толкова уязвим?
Аз съзирам проблем в това, че от дълги години се налага един и същи кадрови модел на назначаване на хора на висши държавни длъжности, които впоследствие служеха както за „бушони“, така и за да изпълняват някакви конкретни ангажименти към отделни лобита, независимо в коя точно сфера. Тенденцията е такава и тя не е отсега. Това обаче, че една група хора си позволява да атакува по такъв директен начин управляващите, означава, че има някаква слабост в управлението, която още не можем да уловим откъде идва. И от друга страна – откъде пък идват силата и куражът на други да се противопоставят по такъв начин? Очевидно става въпрос за сериозни интереси и вероятност да бъдат сериозно засегнати финансови ресурси.
Реформаторската общност е серизно разделена. Тя трябва да избира между две алтернативи за пореден път – между реформиращия се Реформаторски блок и новосформирана все още хлабава коалиция по все още неясни принципи между „Да. България“ и ДСБ, за които моето политологично мнение е, че са на принципа на оцеляването, т.е. дайте да се върнем с една по-стабилна и нова партия, която има някакъв електорален потенциал, за да можем и ние да се промъкнем в управлението между капките и да влезем в Парламента за пореден път.
По никакъв начин обаче вътрешнополитическите теми не би трябвало да бъдат изнасяни извън границите на страната. Трябва да бъде отворен дебат, както каза и лидерът на ПЕС Сергей Станишев на конгреса на БСП, по темите, които България трябва да постави на дневен ред по време на европейското си председателство. Този дебат все още липсва и вероятно няма и да бъде започнат. А четирите въпроса: за социална Европа, за бъдещето на Европа, за преговорите по Брекзит, за еврофондовете наистина са много важни.
Чуйте повече от звуковия файл:
"И я превърнаха в пустиня. И нарекоха това мир." С този цитат от Тукидит п олитологът от Софийския университет проф. Татяна Дронзина коментира пред Радио Пловдив преговорите между САЩ и Русия за примирие в Украйна. Тя изрази притеснение, че до този момент Украйна не получава гаранции за сигурност отникъде. Това е една търгашеска..
"По-трудната задача при въвеждането на еврото вероятно ще е да убедим българските граждани, че това е това е по-добрият избор за тях самите, отколкото управляващите да убедят отговорните за членството европейски институции", смята икономистът Георги Стоев. Наскоро той обяви в профила си във Фейсбук готовост да отговаря на въпроси на интересуващи се за..
Въпреки грозните сцени от протеста на „Възраждане“ в събота нормалността в страната ни се завръща. Това коментира политическият анализатор и журналист Иван Тропанкев. Аргументира се с това, че имаме работещо правителство с опозиция, на прага сме на приемането на бюджет 2025, както и на влизането ни в еврозоната. „Докладът за членството..
Община Пловдив ще защитава обществения интерес при финализиране на електронната система в градския транспорт. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив Ерол Садъков, заместник-кмет на Пловдив с ресор транспорт. Той обясни, че в момента се водят преговори с фирма „Тикси“ за сумата, която трябва да се даде допълнително за..
Смешна е историята дали е вярно, че България е изпълнила критериите и може да влезе в евозоната от 01.01.2026 г., защото става въпрос кога точно се закръгля при изчисляването на критерия. Това заяви в предаването "Точно днес" макроикономистът Георги Ганев . "Когато се опитваш да вкараш аналогова действителност в дигитални цифрови критерии, понякога..