Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Европа трябва да затвори Балканската рана

Протестите – трайно на витрината на Европа. С ентусиазъм и амбиции България официално пое европейското председателство. Отражението на тържествения акт в медийното огледало го показа с двоен образ - церемониално и вербално приповдигнато, но и знаково протестно.  Ще се окаже ли България на нивото на европейските очаквания в ролята на председател на Европейския Съвет? За шансовете, рисковете и амбициите на европейското ни председателство в сложния политически момент и с трудния баланс в очакванията на политици, партньори, съседи и „приятели“ –политологът доц. Георги Киряков. 

Въпросите са много и все – сложни. Откриването на европейското българско председателство беше белязано от речна на Доналд Туск на български и историческите препратки към особено моменти българското национално самосъзнание и душевност. Останалото сякаш няма голямо значение. У бйългарското общество остана тази радост, че голяма фигура от европейския елит се е обърналакъм нас  с думи, които галят душата на българина.

Европейският политически елит днес трябва да се вслушва в това, което идва от националните държави. И ако досега беше точно обратното – всеки се оглеждаше и търсеше ориентир в Брюксел, сега вече Брюксел трябва да започне да търси ориентирите за себе си  в отделните национални държави, така че да не се окаже Европа утре да я няма, именно защото европейските лидери проявяват късогледство към държавите-членки и особено към по-бедните от Източна Европа. Българското председателство трябва да съумее да възстанови разрушения  мост през последните години между различните по своята същност култури между Изтока и Запада. Ако искаме да бъдем единни в Европа,  Брюксел трябва да започне да се вглежда повече в националните държави, в културните им и политически елити.

Залогът за България и отношенията с Турция  трябва да бъде така представен от нас като гранична зона, че да бъдем приети по-бързо в Шенген, но и да покажем предимствата си в Европа чрез отношенията между двете държави. Германия има особен проблем с Турция не само заради тесните си икономически взаимоотношения, но и заради огромната мигранска общност с двойно гражданство, създадена от 60-те години насам. Отношението на Германия към Турция е малко по-особено и тя сама трябва да реши каква да бъде политиката й спрямо нея. Тук България не трябва да се намесва. А Холандия винаги е била скептична за разширяването на ЕС отвъд "ядрото" на Самата Европа, като счита, че истинската Европа стига до Виена и оттам нататък започва една амалгама от общности, които нямат нищо общо с европейските ценности, което е грешно, разбира се. Това обаче е във вреда на България.

"Архитектурата" на Европа е изградена така, че да се помага на по-изостаналите страни в ЕС във всички вълни на присъединяването им още преди падането на Берлинската стени и след това.  Не са си представяли, че страни като България ще имат такава нужда от подкрепа. Затова вече 30 години сме зациклили в коловоз, от който нито ние можем да се измъкнем, нито Европа може да ни измъкне, защото тя също няма такъв ресурс.  Затова и скептицизмът им е такъв, че проявяват сериозна съпротива към присъединяването на България и на останалите, особено от Западните балкани. Те обаче трябва да са наясно, че тази балканска рана, трябва да се затвори и това е ключов въпрос, заяви още доц. Георги Киряков. 


Повече чуйте от звуковия фал:  


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Правителството го чака серия от вотове, но "керванът ще върви"

И вторият вот на недоверие към кабинета „Желязков“ – за провал в борбата с корупцията – беше неуспешен. При първото гласуване вотът беше подкрепен от 71 депутати. „Против“ него бяха 131. Нито един народен представител не се въздържа. Стигна се до повторно гласуване на вота на недоверие, при което резултатът беше: 72-ма народни представители „за“,..

публикувано на 17.04.25 в 16:44
Петър Мишев от КНСБ

Около 113 лв. средно ще струва трапезата за Великден

Преди великденските празници каква храна купуваме и с колко е тя по-скъпа от миналогодишната? Има ли ръст или пък спад в търсенето на традиционните за великденската трапеза агнешко, козунаци и яйца? Темата коментира Петър Мишев,  финансов анализатор от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Има известен ръст на..

публикувано на 17.04.25 в 16:00

Католиците от Раковски се готвят за Великден

Най-голямата католическа общност в България, живее в района на град Раковски и околните селища. С наближаването на Великден се усеща и празничното настроение. За това допринася пъстрата украса, поставена в паркове и на площадите, която радва малки и големи и създава настроение.  Католическият Великден е съпътстван и от разнообразни обичаи, които..

публикувано на 17.04.25 в 10:37
Петър Чолаков

Правителството ще се задържи поне до конвергентния доклад

Правителството за момента изглежда стабилно и ще се задържи поне до конвергентния доклад. Това коментира политологът Петър Чолаков преди гласуването на втория вот на недоверие за кабинета Желязков.  Подчерта обаче, че макар този вот да не мине предстоят интересни политически обрати и не трябва да се пренебрегва, че отношенията между Борисов..

публикувано на 17.04.25 в 09:37

Българите грешно разбират поклонническия туризъм

Българите грешно разбират поклонническия туризъм, тъй като са християни само по празниците. Това не ни прави поклонници, а търсачи на разнообразие през почивните дни.  Това каза  Любомир Попйорданов, екскурзовод и основател на Българска асоциация за алтернативен туризъм.  Аргументира се с това, че се ходи само, за да се запали свещичка, докато в..

публикувано на 17.04.25 в 09:00