Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Георг Агрикола

„Баща на науката минералогия” наричат Георг Агрикола. Освен фамилията, той няма нищо общо със земеделието обаче. Оригиналният вид на името му е Павер, саксонски диалект на немското Бауер, което значи „селянин”. 

Но след като на 20 години Георг отива в да учи в Лайпцигския университет, той латинизира името си на Георгиус Агрикола. Това е обичайна практика сред зараждащия се през Ренесанса европейски научен елит, защото латинският е общият научен език на епохата. Повече или по-малко последователно, тази традиция се установява за около три столетия, чак до началото на 19 век, когато започва да властва концепцията за националните държави.

А.Агрикола, Меса, 0.54 

Георг Агрикола е роден през 1494 година в Глаухау, Саксония. Тогава в Италия 42-годишният Леонардо е в разцвет, Коперник вече замисля теорията си за въртенето на небесните сфери, Гутенберг е отпечатал знаменитата си Библия, Колумб току-що се е върнал от похода за откриването на Новия свят, а предната година се е родил и Мартин Лутер, чието учение скоро разделя Западна Европа на католици и протестанти. А това пък ще играе важна роля дори и в живота, и в смъртта на Георг Агрикола. Семейството му е богато и той получава изключително добро образование. За детството му не се знае нищо. 

Първите сведения са от Лайпцигския университет, където Агрикола влиза с идеята да учи за свещеник, но излиза бакалавър по класически езици и философия. До 1522 преподава латински и гръцки в Цвикау, връща се в Лайпциг, но атмосферата там не е добра, университетът е затънал в религиозни кавги, така че отива в Италия. В Болоня и Падуа учи естествени науки и философия, става доктор по медицина, сприятелява се с Еразъм Ротердамски и чете „Утопия” на Томас Мор. В Италия Агрикола слуша професор Пиетро Помпонаци, който учи, че добродетел и щастие се постигат чрез практически, морално безупречни действия, а не чрез благочестие. Тези идеи донякъде противоречат на католическата доктрина, но пък стимулират човешката активност. Агрикола ги възприема без вътрешна съпротива. Това му помага хем да е сред пионерите на рационалната научна аргументация, хем да остане благочестив католик. 

Обратно в Саксония, Агрикола само за няколко месеца прави две важни неща. Първо, намира работа като общински лекар в Йоахимстал, Бохемия. Градчето е богато, защото е в район с много полезни изкопаеми. Особено известно в Европа и света става със сребърната си монета, наречена „йоахимщалер” - или само „талер”, на английски - долар. Втората важна стъпка на Агрикола е женитбата му с вдовицата Анна Майнер, която му носи наследени от мъжа си дялове в минната промишленост. Така че, за да управлява правилно имуществото си, Агрикола с удоволствие се захваща да изучи всичко за минералите и мините, а наученото да опише в няколко свои знаменити книги.

Je N'Ay Dueil Que De Vous 

Първото нещо, което Агрикола прави, е да проучи древните писания по темата, а на тази база надгражда със собствените си проучвания и информацията, получена от разговорите с миньори и други хора, свързани с мините. Агрикола стига и до по-дълбоки въпроси – как се образуват рудите и минералите, как влияят на тези процеси водата и ветровете. В същото време той се опитва да постави отговорите, които дава, във възможно най-систематична рамка. 

Във всичките си книги Агрикола се стреми да е максимално практичен и точен. „В тази книга пропуснах всички неща – пише той в книгата си „За природата н аметалите” - които не съм виждал, за които не съм чел или не съм чувал от хора, заслужаващи доверие. Книгата съдържа наистина изумително количество наблюдения и заключения – като се започне от оборудването и машините в минното дело, мине се през методите за откриване, копаене и анализ на рудите, през описание на практиките в минното управление, та се стигне до предпазни средства, професионални болести и лечението им. Агрикола дори ражда идеи, които наистина звучат изумително да 16 век. Например той настоява за социален подход - миньорите да работят на смени по осем часа, пет дни в седмицата. 

Най-прочутата книга на Агрикола излиза година след неговата смърт, през 1556, но е датирана 6 години по-рано, когато е завършен текстът. Работата е там, че „За природата на металите” е пълна и със стотици илюстрации. Това са гравюри на дърво, които са сложни за изпълнение и подготовката им значително забавя изданието. Още с първите издадени книги името на Агрикола се прочува в по-издигнатите среди. Той е приятел с Георг Брадатият, херцог на Саксония, който го кани в Кемниц, назначава го за историограф на херцогството, а после му поверява и важни дипломатически мисии. Междувременно Агрикола става и кмет на Кемниц, при това няколко пъти, тъй като кметският мандат е само година. Службите, които заема, са огромно признание за изключителните му качества, като се има предвид, че към средата на 16 век Саксония е вече официално протестантска провинция, а Агрикола запазва своята католическа вяра. 

В младежките си години той критикува ред правила и принципи на Ватикана и критиките му често са в съзвучие с тези на Мартин Лутер. По-късно обаче, както се смята, отблъснат от личностните качества на Лутер, Агрикола не става протестант. Но през 50-те години в любимия му Кемниц нещата се усложняват и има огромна нетърпимост към католиците от страна на местните протестанти. Неслучайно едната версия за смъртта на 61-годишния Агрикола е, че той получава сърдечен удар по време на твърде разгорещен религиозен диспут. Другата версия е, че той, човекът, който никога в живота си не е боледувал, си отива от този свят, като се мъчи четири в дни треска, предизвикана незнайно от какво. 

Какъвто и да е случаят обаче, след смъртта на Георгиус Агрикола идва немислимото – въпреки огромните му заслуги към града, жителите и управата на Кемниц отказват да погребат католик на своя земя. Затова тялото му е пренесено на около 50 километра оттам и погребано в катедралата в Цайс, откъдето обаче просто изчезва при някакъв ремонт през 17 век.

L'eure Est Venue




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изкуството ни напомня, че сме хора

Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..

публикувано на 20.08.25 в 11:06

Концерт на легендарния Ник Кейв на Античния театър

Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд.  Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..

публикувано на 19.08.25 в 08:38

Kамелия Кондова с награда "Димчо Дебелянов"

Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година  в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе  Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..

публикувано на 18.08.25 в 16:10

Напусна ни художникът Минчо Панайотов

Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..

обновено на 18.08.25 в 10:24

Преге - предаване за света на книгите, 16 - 22 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..

публикувано на 18.08.25 в 10:14