През последните години е налице възстановяване на заетостта след кризата от 2009-та и следващите няколко години, когато нашият пазар на труда пострада най-сериозно в сравнение със страните от ЕС. Тогава той загуби около 450 000 работни места. Сега около две трети от тези работни места са възстановени, но проблемът е, че заедно с това демографската катастрофа води след себе си и няколко ефекта, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
По думите му, естественият прираст е минусов, а от друга – емиграцията и имиграцията са в полза на напускащите страната.
Това “загрява“ пазара и като цяло няма никакви хора за никакви позиции, независимо, че непрекъснато се обявяват нови работни места.
Бизнесът има нужда от всякакъв вид специалисти, но за заплатите, които се обявяват, такива няма. През последните четири-пет години средната работна заплата е нарастнала с 41% в реално изражение, но това не я прави достатъчно атрактивна, когато говорим за изражението й по региони.
Като цяло в София СРЗ е с 30% по-висока, отколкото в останалите части на страната. Очакванията на работниците не се срещат с предложенията на пазара. Очакванията им са високи, подплатени от възможностите лесно да намерят по-добре платена работа в ЕС и то на доста по-високи равнища от предлаганите в България. На много места се залага на качеството и като отношение към хората, и като възможности за кариерно развитие. Така че, ако говорим за качествената страна на пазара на труда, въпросът се свежда и до начина, по който се управляват фирмите и персонала, особено в по-малките от тях.
Димитров подчерта, че сред най-важните проблеми хората посочват заплащането, условията на труд, стреса, прегряването, липсата на яснота, по отношение на разпределението на ангажиментите.
Около 40% от работещите заявяват, че в тяхната длъжностна характеристика не е заложено точно това, което те правят.
За да могат ясно да се дефинират проблемите обаче, трябва да има надеждни механизми на представителство на интересите на работещите и правата им да бъдят упражнявани свободно. Правото на сдружаване в България обаче традиционно се нарушава и едва 20% от работещите имат синдикално представителство.
Чуйте цялото интервю от звуковия файл:
Ще намали ли административната тежест на личните лекари пълният достъп Националната здравно-информационна система (НЗИС) на всички нива и с какво ще подпомогне процеса на ваксинационния обхват? Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари (ОПЛ) в Пловдив д-р Костадин Сотиров с истемата е поетапен процес, който започна да..
Безпрецедентната среща на осемте лидери в Белия дом, организирана само два дни след срещата на Тръмп с Путин, открои степента на европейската подкрепа за Украйна. Върви ли се, макар и бавно, към край на военните действие и ще има ли тристранна среща с участието и на Русия – коментираме с Любов Панайотова , директор на фондация "Европейски институт"...
Световната политика и очакването да се сложи край на войната в Украйна, коментира в програма "Точно днес" след срещата Тръмп-Зеленски на геополитика и университетски преподавател проф. Марин Русев . Според него, ако в Аляска се е наблюдавало нещо, като разузнаване, във Вашингтон ситуацията е заприличала бутафорна журналистическа пресконференция,..
В програма "Точно днес" разказваме за Емпорион Пистирос , и за новите археологическите проучвания на селището, което е датирано от начало на V-IV век пр. Хр. и продължило да съществува до VI век. Доц. д-р Емил Нанков от НАИМ на БАН ръководи за поредна година разкопките до град Ветрен, област Пазарджик. Доц. Нанков съобщи, че са открили интересна..
Институтът за пазарна икономика предупреди в свое изследване, че близо половината от учениците от професионалните гимназии у нас изучават специалности без търсене на пазара. Повече за анализа и фактите, които могат да бъдат полезни на учители и родители научаваме от старши експерта от ИПИ Зорница Славова . Изследването анализира доколко..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Променлива облачност; възможно е да превали