Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Алберт Айнщайн, втора част

Когато през 1905 година Алберт Айнщайн преживява своята „година на чудесата”, той е на 26, женен е за Милева Марич и се труди в швейцарското Патентно бюро в Берн. Тази работа не го изморява, носи му пари и му позволява житейски удоволствия – да пуши, да пие, да се вижда с приятели по кафенета и да обсъжда вселенски въпроси. 

Има и достатъчно време да мисли за физика. Друго не му и трябва - той е теоретик и прави откритията си, като използва „мисловен експеримент” и математика. Великодушно обаче оставя други да си блъскат главите как да докажат теориите му. Алберт Айнщайн е роден през 1879 година в Улм, херцогство Вюртенберг. Година по-късно фамилията се мести в Мюнхен, където баща му започва да произвежда и продават електрически уреди с постоянен ток. През 1894 обаче бизнесът запада заради категоричното налагане на променливия ток, семейството обеднява и отива да живее в Италия. 15-годишният Алберт остава в Мюнхен при роднини, за да завърши гимназия и да учи, както иска баща му, електроинженерство. 

Това не става, а причините са в детските години на гения. Той проговаря трудно и дори изглежда, че мисли трудно – но всъщност е будно дете и забавянето вероятно се дължи на факта, че е претрупан с информация, която трябва да смели. На пет Айнщайн получава компас като подарък от баща си и е захласнат, че металната стрелка се движи, без видима причина. Идеята, че има такива дълбоко скрити сили отваря пред момчето невероятни мисловни дълбини. На 6 пък той започва да свири на цигулка. Отначало не е много запален, пък и никога не става много добър цигулар, но удоволствието от музиката му остава за цял живот. На 12 пък един беден студент, подпомаган от семейство Айнщайн запознава момчето с Евклид. „На 12 преживях чудесата от една малка книжка, занимаваща се с геометрията на евклидовата равнина” – спомня си Айнщайн. По това време се хваща по-сериозно и с математика, а на 14 вече е овладял интегралното и диференциалното смятане. Междувременно на 13 започва и с философията - чете „Критика на чистия разум” и Кант завинаги остава любимият му философ. Зает с всичко това, младият Алберт няма време за глупости като съобразяване с авторитети. Той е изключително свободолюбив, вечно критикува учителите си, а накрая зарязва гимназията и отива при родителите си в Италия.

На 16 Айнщайн кандидатства в Политехниката в Цюрих, блестящ е по физика и математика, но се проваля в другите дисциплини. После отива да завърши гимназия в Аарау и да кандидатства пак, но там, освен с учене, младежът се занимава и с любов. Тя се казва Мари, връзката им не е платонична, но се разделят приятелски, когато Алберт влиза в Политехниката и отива да учи математика и физика в Женева. Като студент той не е особено прилежен, предпочита бирарията, така че изкарва голям късмет - сприятелява се с Марсел Гросман. Гросман го захранва със записките си, двамата споделят идеи и приятелството им е за цял живот. Смята се, че точно Гросман запознава Айнщайн с елиптичната геометрия, а вероятно и с теорията на тензорите. 

Другата важна връзка на Айнщайн е с неговата състудентка Милева Марич. Тя е от богато сръбско семейство, единствено момиче в курса, умна, красива, четири години по-възрастна от него. Той пък е интелигентен чаровник с чувство за мисия и чувство за хумор, изобщо - неустоимо взаимно предизвикателство. Връзката им е страстна, минава през върхове и спадове, някои с трагичен оттенък. Заедно са около три години, преди да се оженят, имат и дъщеря, Лизерл, която обаче или умира при раждането. Женят се през 1903. Родителите му са против – тя не е еврейка. Той обаче с цялата си синовна почит им заявява да си гледат работата, защото това си е неговият живот.

Айнщайн и Марич живеят заедно, макар че той не е привързан към брака по принцип и прави списък със строги правила за това какво жена му може или не може. „И ти ще вършиш всичко това, без дума на протест и без да очакваш от мен каквато и да е проява на чувства” – завършва списъкът. Това тиранично дори по тогавашните стандарти отношение обаче не впечатлява Милева, тя се съгласява. Е, не е вярно, че им липсва интимна близост, иначе нямаше как да се появят синовете им Ханс и Едуард. 

С появата на Специалната теория на относителността и другите фундаментални трудове през 1905, името на Айнщайн става известно в научните среди. През 1909 той оставя Патентното бюро и заема професорски места в престижни европейски университети. През 1913 става член на Пруската академия на науките и директор на института по физика „Кайзер Вилхелм”. Издава и още научни работи, свързани с математиката на радиацията, квантовата теория на твърдите тела, молекулярната теория на топлината и проблемите на гравитацията. Те са основата за най-великия труд, който Айнщайн завършва през 1915 – „Общата теория на относителността”. Работата обаче не го спасява от неприятностите в къщи. Милева го подозира в изневери и с право. 

Освен някои повече или по-малко случайни контакти, през 1912 Айнщайн се залюбва със своята първа братовчедка Елза. Ревността на Милева стига дотам, че през 1915 напуска Алберт и следва мъчителен 4-годишен развод. Той е факт, когато Айнщайн вече е голяма научна звезда. „Общата теория на относителността” предизвиква сензация с появата си, но стои доста време недоказана. Теорията предвижда, че гравитацията трябва да изкривява пътя на светлината и това може да се докаже при пълно слънчево затъмнение. Такова има през 1919 и два британски екипа отиват на най-подходящите за снимки места. На 29 май екипът на сър Артър Едингтън заснема изкривената звездна светлина покрай черното слънце и вестник „Таймс” излиза със заглавие: „Революция в науката”. Самият Едингтън е в основата на един знаменит анекдот. Журналист го пита дали е истина, че в света има само трима души, които разбират Общата теория за относителността, а Едингтън отговаря: „Младежо, Айнщайн безспорно я разбира, аз също я разбирам – но се чудя кой е третият”.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Даниела Найберг представя нова книга в Пловдив

Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..

публикувано на 12.08.25 в 06:50

Великите европейци - Карл Велики, първа част

Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..

публикувано на 11.08.25 в 12:48

Мюзикълът "Йоан- синът на гърма" с примиера в Пловдив

В Клуб “Неделя” ни беше гост  Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла,  който ще гледаме за пръви път  в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..

публикувано на 11.08.25 в 12:15

Преге - предаване за света на книгите, 09 - 18 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..

публикувано на 11.08.25 в 10:04

Творци от страната и чужбина се срещат на фестивала в Дъбене

Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..

публикувано на 11.08.25 в 08:48

Свързани новини

Великите европейци - Алберт Айнщайн, първа част

E = m.c². Да, с тази знаменита формула на Айнщайн, стана съвсем просто: енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Какво обаче значи това наистина, какви могъщи сили се крият в тази формула?  Представете си, че имаме тяло с маса 1 килограм и искаме да узнаем каква е неговата енергия. За целта килограм..

публикувано на 25.09.19 в 10:19