Сега нашето общество запълва пукнатините

Ситуацията е безспорно тежка. Само с тревога и в притеснение обаче не можем да живеем. Радостно е, че смешките, карикатурите, които виждаме в социалните мрежи, ни изваждат от автоматизма и глупостта, в която живеем. Те показват нашата дребнавост и слабости, но не със сарказъм, а с лека ирония и с чувство за хумор. Това заяви  писателката Теодора Димова.  

По думите й, тази проява на чувството за хумор е мила и много оптимистична. Това е липса не егоизъм, проява на емпатия.

Нашият национален характер има не само лоши черти. У нас има ведрина и нещо жизнеутвърждаващо. Разбира се, че сме беззащитни пред злото, което ни връхлита, но от друга страна, това е и начин да разберем с колко малко неща  човек може да живее, как не сме оценявали нещата.

Надявам се след края на това бедствие да излезем по-съпричастни един към друг, по-милостиви и по-кротки. Виждам взаимопомощ, трогателни жестове.Много мои близки са лекари и учители.  Те се организираха  само за няколко дни в такъв мащаб!

Прави ми впечатление колко сме дисциплинирани всъщност, особено младите хора, те са така   възхитителни в желанието си да опазят своите родители...  

През бедствието, през което преминаваме, осъзнаваме необходимостта от общност. Осъзнаваме, че един човек не може да бъде щастлив, когато хората около него страдат. Тази промяна на съзнанието – икономическа и политическа, която се случва у всеки у нас поотделно, е много важна и трябва да се случи. Тогава ще има промяна в цялото общество.

Социалната ни изолация е форма на социална солидарност. Ние сме раздалечени един от друг именно, за да спасим другия.  Когато сме се самоизолирали, спасяваме човешки животи. Нашето общество запълва пукнатините.

Интервюто  чуйте от звуковия файл: