Урокът, който ни е преподаден преди 2000 години, непрекъснато се опитваме да го разчитаме. Днешният ден е време да положим още повече усилия, за да го разчетем, защото ситуацията е особена. Това е ситуация на затваряне и страдание, която ще изостри сетивата ни, за да разберем кои сме, какво точно ни се случва и какво ни е обещано. Това коментира проф. Валери Стефанов - преподавател в СУ "Климент Охридски".
Страданието на Божия син е Христос е преддверие на обещанието за спасение.
Не съм сигурен обаче, че човекът прави много усилия да постигне себе си и да намери средоточието на живота си. Времето е много динамично и спирките, които прави човек, са много малки. Но може би сега е времето за такова себеоглеждане, за натрупване на рефлексивен опит, за да разберем по-добре съдбата си и преценим посоката си.
Добре е поне днес, тъй като християнинът не може да участва в църковната традиционна ритуалистика, да прочете Библията за онзи ден на страданието и да го съпреживее.
Проф. Стефанов заяви, че това, което в момента липсва на вярващите, е именно съпреживяването на ритуалното действо – минаването под масата, заравянето на греховете, носенето на цветята, това е скръбен ден пред величието на една саможертва.
Църквата е посредническо място, където човек има невсекидневни преживявания и се свързва с други измерения на съзнанието си, укрепва вярата си. Именно посещението в църквата е изключително съществен жест, който правим.
Перспективата за и след днешния ден наистина е уникална. Човечеството обикновено е излизало на война, възхвалявало е героите – победители. Сега се е самозатворило колективно в домовете си.
Този затворен дом на човечеството ми прилича на затворен гроб, една архаична символика на затворения дом. От нас зависи как да излезем навън и да се върнем отново в света.
Онова, пред което сега сме изправени, освен болестта, е и страха. Страхът е много сложен човешки опит. От една страна, той ни предпазва, но от друга – той е унищожителен.
Имам впечатлението, че комуникацията е малко патологична. Заливат ни с образи на страшното. Отправят очевидно послания към нас „Пазете се“, „Не правете ненужни неща“, но ако така продължат с календара на труповете, не зная дали човешкото съзнание ще издържи и дали няма в един момент имунната ни система да се предаде пред терора на образите. А образите също са опасни за имунната система на човека и най-вече за психиката.
Не съм обаче много оптимистичен за бъдещето на нашата цивилизация, но съм оптимист за нашия живот и че наистина ще има Възкресение и Спасение.
Повече чуйте от звуковия файл:
Победих 2/3 от партиите, които участваха на изборите. Като независим срещу партийни структури бих казал, че постигнах добър резултат. Изводът, който може да се направи е, че х ората са изключително отвратени от политическата и партийната система. Те считат, че политическите фигури, които са на сцената, трябва да бъдат заменени с хора,..
Пълноправното приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство продължава да зависи от добрата воля на Австрия. Там във възход обаче, поне според резултатите от изборите за Европейски парламент, е неодобряващата този акт крайнодясна Партия на свободата. В интервю за предаването „Ден след ден“ на Радио Пловдив Светослав Терзиев от..
По-вероятно е да имаме проевропейско правителство отколкото експертно, тъй като второто няма да е стабилно заради липсата на единство по различни теми. Това коментира политологът Цветанка Андреева в програма „Точно днес“. Добави още, че това е единственият вариант да се има ясна концепция, идеология на какви принципи ще почива това мнозинство...
Ниската избирателна активност на последните избори се дължи на това, че партиите много повече говореха помежду си, отколкото с избирателите. О сновните две политически сили влязоха в камапнията с огромно напрежение помежду си, а тръгнеш ли веднъж по тази линия на конфронтация, много трудно можеш да спреш, коментира специалистът по PR и комуникации доц...
„ Изборите ясно показаха, че вече очевидното заявено, че има територия за нов политически субект у нас “ – заяви в и нтервю за Радио Пловдив политологът Теодора Йовчева . „ Това не е изненада, тъй като този, който изучава политическата система в България, установява, че тя има доста отворен характер. Възможно е нови субекти да навлязат и..