Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Леонардо да Винчи, трета част

Ранните биографи не пишат за хомосексуализма на Леонардо, но тази ориентация сега се възприема за даденост, макар според някои да е бисексуален. Основните спорове обаче са дали и доколко той е сексуално активен или е целибат, човек, отказал се съзнателно от сексуални контакти. Идеята тръгва от Фройд, но се базира на грешно преведена дума. 

Сам Леонардо обаче дава поводи да се мисли за това, като пише: „Интелектуалната страст прогонва чувствеността”. И още: „Който не ограничава похотливите си желания, се поставя на едно ниво със зверовете”. За което френският изследовател Серж Брамсли казва: „Фактът, че Леонардо предупреждава срещу похотта, не значи, че е целомъдрен”. В „История на безбрачието” обаче Елизабет Абът предполага, че отказът на Леонардо от секс е заради обвинението в содомия и страхът за живота му. Тя твърди, че да Винчи не харесва женската сексуалност и нейните инструменти, а „изпитва почти клинично отвращение от хетеросексуалния акт”. „Леонардо обича пениси” – казва Абът и цитира негова бележка, посветена на пениса, която завършва така: „Следователно изглежда, че това същество притежава живот и интелигентност, отделно от хората”. 

Тук обаче става дума не просто за секс, а за творчество и философия. Или поне за връзката между човека и ангелите, доколкото в рисунките на Леонардо ангелите са не безполови, а андрогинни, тоест, двуполови. Рисунката с въглен, наречена „Въплътеният ангел”, представя божествено красиво същество с къдрава коса, чиито показалец сочи нагоре. То има малки, но ясно очертани женски гърди и еректирал пенис. В ролята на ангела е Салай. Салай значи „малко дяволче”, Леонардо го нарича така, защото 10-годишното хлапе, което му става чирак, краде, лъже и винаги търси изгода, но, особено като юноша, е изключително красив. Да Винчи го обича и се грижи щедро за него. „Някои казват, че е негов любовник – пише Елизабет Абът – но аз предпочитам да го опиша като пазител на еротичните му фантазии.

 Леонардо го облича като кукла, често в розови дрехи, с екстравагантни чорапи и му подарява 24 чифта обувки - това са много обувки през Ренесанса. Но не мисля, че всъщност е правил секс с него”. Независимо какво мисли Абът, Леонардо увековечава Салай – и не само в малко известната си колекция еротични рисунки. Салай е Йоан Кръстител от загадъчната живописна творба, за която „Въплътеният ангел” е скица. Какво е това – подигравка, предизвикателство, кодирано тайно знание? Версии много, но нищо сигурно. Дали Салай е в образа на Христос от „Спасителят на света”? Или, още по-екзотичното – в образа на Мона Лиза? 

Другият човек, с когото Леонардо е в близка връзка, някои казват – и сексуална, е ученикът му Франческо Мелци. Той също е ангелски красив, но по характер е противоположност на Салай – честен, организиран, с благородни обноски. Остава с да Винчи до смъртта му през 1519, наследява тефтерите с бележки и рисунки и ги подготвя за издаване, докато Салай пък наследява някои от картините и ги продава, преди да умре твърде млад.

От първия флорентински период в живота на Леонардо са запазени малко творби, тогава вероятно е започната прочутата „Мадона Беноа”. Леонардо иска да се махне от Флоренция по много причини, но удобен случай дава музикалният му талант. През 1482 той конструира сребърна лира с форма на конска глава и звук, подсилен с животински рог. Лоренцо Медичи го праща в Милано да я подари на Людовико Сфорца. 

Леонардо отива и остава в Милано над 20 години, в официалните документи първо е наричан „инженер”, а после – „художник”. Там прави и някои от най-фантастичните си творби – „Тайната вечеря” в столовата на манастира „Санта Мария дел Грацие”, „Дамата с хермелина” – изящен портрет на една любовница на Сфорца, и мистериозната „Мадона Лита”. Обичайно за Леонардо обаче, много от започнатите неща не се довършват. Силен шум се вдига около конната статуя на Франческо Сфорца, родоначалника на управляващата династия. Тя е мащабен проект, само конят трябва да е висок 9 метра и предизвикателството е огромно. Докато мисли технология за отливането, Леонардо прави глинен кон в реален размер и го слага на площада. Всички са в екстаз, но работата се проваля, защото с нужните за скулптурата 70 тона бронз, Сфорца отлива оръдия за войната с французите. Те обаче побеждават, войниците се упражняват да стрелят с лък по статуята и я разбиват, от нейното величие и красота остават само разкази. 

Следващите години в живота на Леонардо са известни като „скитнически”. Той работи върху военни съоръжения във Венеция за защита от турска атака по море. Връща се във Флоренция, където обаче атмосферата е отровена от схоластичният дух на Савонарола. Вероятно препоръчан от приятеля си Макиавели, става военен инженер на Чезаре Борджия и прави за него географски карти. После пак е за малко Милано, а накрая - в Рим. Там новият папа, Лъв X, всъщност Джовани Медичи, синът на Лоренцо, се обгражда с хора на изкуството. Нови изследвания сочат, че „Мона Лиза” е започната по това време, не доста по-рано, както доскоро се смяташе. 

Като цяло обаче, Леонардо е неудовлетворен, спират му достъпа до труповете за анатомични проучвания, няма сериозни поръчки, изпада в конфликти и няма средства. „Медичите ме създадоха и Медичите ме разрушиха” – гласи една негова бележка от 1515. Същата година обаче идва и спасението – младият крал Франсоа I завладява Милано, а после кани „божествения Леонардо”, както го наричат вече, във френския двор. Италианското е на мода във Франция, особено престижно е да имаш под ръка най-великия художник, архитект и инженер. И, да не забравяме - театрален режисьор, майстор на специалните ефекти. Кралят му осигурява красиво имение близо до един от дворците си и двамата често се виждат. 

В последните години здравето на Леонардо се влошава, дали заради инсулт или по друга причина, дясната му ръка е неподвижна и работи само с лявата. Към края той става и все по-религиозен, а на смъртния одър се изповядва и причестява. Умира през 1519, неясно от какво. Съгласно завещанието му, процесията, която изпраща великия Леонардо да Винчи в последния му земен път към божественото, е съпроводена от 60 просяци.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Александър Секулов в "Срещи"- те тази събота

"Пловдив е далекоглед. Ако го обърнеш от правилната страна, виждаш надалече, ако го обърнеш от неправилната, си разбиваш носа в първото препятствие." Александър Секулов. С автора на фрагментите ВЪЗХВАЛА НА ПРОВИНЦИЯТА Александър Секулов тази събота си говорим за Пловдив, за провинцията, за Бог, за смисъла да сме тук.  Слушайте, има какво да чуете...

обновено на 29.06.24 в 12:47

Димитър Павлов с първа самостоятелна изложба

Младият пловдивски художник Димитър Павлов открива първата си самостоятелна изложба в независимото пространство за изкуство Галерията. Чрез картините той представя различни етапи от развитието си като живописец – от началните години в Националната художествена галерия в София до последните няколко години. Творбите проследяват различни стъпки от..

обновено на 29.06.24 в 09:29

Мощно музикално шоу превзема Бунарджика

В Пловдив започва четвъртото издание на музикалното събитие, наречено „Пътят към върха“, с повече от 50 артисти, които ще се разгърнат на общо на 6 сцени на  хълма Бунарджик.   Организаторите са заложили в програмата разнообразни по жанр и стил концерти, подходящи за различните вкусове и предпочитания на публиката.  От 16.00 до 22.30 часа,..

обновено на 29.06.24 в 08:57

Здравка Евтимова получава Националната литературна награда "Иван Вазов"

Писателката и преводач Здавка Евтимова е носител на Националната литературна наградата „Иван Вазов“ за 2024 г.  Наградата се присъжда за цялостен принос за литературна и преводаческа дейност. Решението за тазгодишният приз е на 9- членна комисия с председател заместник- кмета Калина Чилингирова и членове - дейци от културните институции в..

публикувано на 28.06.24 в 11:29

Фестивалът за шансони "Златен ключ" - за 21-ви път в Пловдив

Днес се открива 21-вият Международен фестивал за шансони "Златен ключ"  - Пловдив 2024. Всяка година той  се организира от Алианс Франсез в партньорство с Община Пловдив и под патронажа на Посолството на Република Франция и Френския институт за България. Тази година духът на фестивала ще бъде шоколад и шансони, като френският майстор Венсан..

публикувано на 28.06.24 в 08:35