В списание „Ролинг стоун“ един критик го описва като „изискан албум с текстурно и концептуално богатство, който не само те кани, но и изисква /съ/участие“. „Мелъди мейкър“ пак са по-критични, особено към първата страна, която описват като „напълно объркана и трудна за следване“. Светът обаче пощурява и The Dark Side of the Moon изкачва върхове в класации и продажби, които не напуска до днес.
„Някои търсят в този албум връзки с Космоса и подобни дивотии. Няма нищо такова, той е насочен изцяло навътре, към тъмната страна на човека“ – казва Дейвид Гилмор. The Dark Side сякаш концентрира всички типични за „Пинк Флойд“ подходи. Стремежът им към съвършенство личи не само по обложката, а също и по звука, който е куадрофоничен. С пълна сила се разгръща и склонността им да вплитат в музиката звуци от околния свят, да използват най-модерните изобретения - педали, усилватели и други джаджи, които правят звука им толкава специфичен.
В това отношение обаче е важно, че, за разлика от други, които се увличат просто от новостите и затъват в техниката, Флойд използва всичко с мярка, само колкото е необходимо, за целта, която са си поставили. The Dark Site е изцяло концептуален албум – друга типична характеристика на групата. И на всичкото отгоре, по време на турнетата им сценографията, светлинното и лазерното шоу, което разгръщат, вече наистина достига впечатляващи измерения. И след цялото това съвършенство, те намират начин да направят нещо още по-велико – Wish you were here.
Wish you were here е посветен на Сид Барет и по време на записа става странна случка. В студиото влиза човек с изцяло обръсната глава, включително веждите, сяда кротко в един ъгъл, слуша известно време и си тръгва безшумно. Не, не е призракът на Сид Барет, а сам той. Но никой не го разпознава и чак когато изчезва, Гилмор пита – ама това не беше ли Сид. А останалите се колебаят. Това е последната им среща с онзи, когото призовават отново да заблести като луд диамант. И е вторият албум на групата, в който ясно се виждат две главни неща – Роджър Уотърс се превръща в лидер, като поема до голяма степен композирането и изцяло текстовете на песните, а Дейвид Гилмор се превръща в разпознаваемия глас и китарен звук на „Пинк Флойд“. Всичко това се затвърждава в следващия албум – Animals, Животните.
Точно покрай работата върху Animals в групата започват да се усещат все по-силни напрежения, свързани с това кой с колко материал е допринесъл за албума, какъв финансов дял после е получил за приноса си, такива неща. Пианистът Ричард Райт коментира нещата така: „По това време Роджър наистина започна да вярва, че е единствения творец на групата, че само заради него ние още вървим напред, егоизмът му започна да се засилва и човекът, с когото се конфронтира най-много, бях аз“.
Да, основата на албума наистина е изградена от Роджър Уотърс., Тя е свързана с неговите социални нагласи и се базира на „Животинската ферма“, книгата на Оруел, в която чрез жестокия животински свят се представя още по-жестокия човешки. В този албум кучетата, водачи и пазачи на обществото, лаят, вият и насаждат страх, агнетата от стадото просто блеят, а прасетата, които управляват всичко, грухтят и летят между комините на една лондонска електроцентрала, която се прочува заради присъствието си в знаменитата обложка.
А след всички тези животни, които не са животни, през 1979 идва и The Wall, Стената. В този двоен албум чрез героя Пинк Роджър Уотърс отреагира личностните си проблеми – от загубата на баща си през ВСВ, превръщането на Сид Барет в сянка и собствените му докосвания до лудостта, та чак до илюзорното желание на всеки истински левичар да се превърне в диктатор, за да подобри живота на хората.
Това де факто е реалният край на великата група „Пинк Флойд“ – 6 години, преди де юре да се разпадне. През 1985 Уотърс, Гилмор, Райт и Мейсън издават заедно още един албум – The Final Cut. Макар доста добър като цяло, в него сякаш се усещат неистовите усилия на момчетата дори за това да се гледат взаимно. И закономерно, този албум никой вече не го брои сред най-великите, те си остават 4 – напълно незабравими.
Продължава OPERA OPEN 2025. Премиерата на рок мюзикъла „Коса“ е тази неделя, на 24 август, на Античния театър. Постановката се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Създаден преди повече от половин век, „Коса“ остава символ на антивоенното движение в САЩ и епохата на хипитата. Той е сред най-успешните..
„Карл имаше широко и здраво телосложение, висок ръст…..Главата му беше кръгла, очите – твърде големи и живи, носът му малко по-голям от среден, красива брада, лице привлекателно, приятно и весело. Всичко това съдействаше за увеличаване на неговото обаяние и достойнството на фигурата му…..” Така летописецът Айнхард описва Карл Велики, средновековния..
"Думите са като врабчетата. Когато се приближавам, за да им се любувам или да се снимам с тях, се разбягват и ме гледат недовррчиво. Когато бързам само да напълня хранилката им, се спускат и кацат по раменете ми. Разбират кога искам да нахраня егото си и кога гладните и нуждаещите се". Цитътат е от книгата "Кукумяв" на Николай Илчевски. За думите,..
За големия български писател и приятел на „Алтер его“ ще говорим тази събота. През 2025 г.. той щеше да навърши 75 години. В „Алтер его“ отбелязахме това през февруари. Сега, в края на август, ще ви припомним за споменатото предаване. Ще разговаряме за Дядото с известния поет, журналист, фотограф и сатирик Владислав Христов. Той насочи..
Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..