Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Приемането на еврото ще има положителен ефект за страната

Като цяло обаче България избърза с приемането на постановление

Говорим за икономиката в криза от пандемията, еврото в България от 2024 г. и цените, като прогнозата е на икономиста Агоп Каспарян от институт "Рего".

Правителството предвижда България да замени лева с еврото на 1 януари 2024 година. Това става ясно от постановелние, което касае подготовката на страната ни за членство в Еврозоната. 

Агоп Каспарян смята, че темата е актуална от много години в политическия и финансов живот на страната. "Приемането на еврото би било основно положително за държавата. На първо място се очаква стабилзиране на валутния курс, съответно нови межднародни инвеститори, и това би имало добър ефект за държавата. Но, с това решение на правителството има два момента, които не са много адекватни в изборна ситуация", каза Каспарян. По думите му очевидно кабинетът е напреднал в преговорите с нашите европейски партньори, но има и втори вариант, който е малко по- вероятен, и там при него - това да е един вид политическо послание.

Икономистът уточни: "До 30 юни трябва има национален план за въвеждане на еврото, но това технически е невъзможно в момента. Според мен това е големият проблем, защото това постановление не показва никакви контерктни мерки. ЕЦБ имаше препоръки към България и Хърватска, че за да се приеме еврото, ние сме член на ERM II, трябва да имаме стабилни политики и управление на институциите. От друга стана все си мисля, че българинът е свикнал с еврото, чисто и психологически, не само защото имаше и много пътувания, няма да има проблем."

По повод на ваксинирането: "Ускорен процес на ваксинарене, би довел до ускоряване на икономиката. Отделно ние се борим за едни 300 000 българи, които се върнаха в България, и имаме възможност да ги задържим тук. Недоверието го приемам с това, че информационната кампания бе слаба, и освен това ЕС не справи добре с управелиние на коронакризата. Смятам, че може да се стигне до там да има дефицит на ваксини."

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Излиза книгата "Съединението срещу Задкулисието"

Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..

публикувано на 08.09.25 в 11:33

НВО в 7 клас не трябва да се използва за кандидатстване

В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..

публикувано на 08.09.25 в 08:56
Николай Илчевски

Николай Илчевски: Съединението няма аналог!

В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...

публикувано на 06.09.25 в 17:45
Невен Иванов с част от своите ученици

Съединението през погледа на децата извън България

Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца.  Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..

публикувано на 06.09.25 в 17:30

Съединението е икономически важно за двете части на България

Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система.  Това коментира проф...

публикувано на 06.09.25 в 14:53