Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че вече е постигнато споразумение за ускоряване на доставките на ваксини на BioNTech-Pfizer и 50 милиона допълнителни дози ще бъдат предоставени през второто тримесечие на тази година, а така общият брой ще достигне 250 милиона дози. Те ще бъдат разпределени пропорционално на населението между всички държави членки. Новината идва в момент, когато има силни притеснения за страничните ефекти от векторната ваксина на „АстраЗенека“, а също и на „Джонсън и Джонсън“.
„Смятам, че в момента ЕС е длъжен на първо място да осигури възможността за ваксиниране на всички, а също и трета доза, която да осигури покриването на мутантите, естествения ход, който според мен ще настъпи, за да може да сме абсолютно защитени. Естественият въпрос е – ще има ли достатъчно ваксини? Европа продължава да изостава от страни като Великобритания, САЩ и Израел. И в този смисъл, обединяването само около един доставчик на ваксини – какъвто е „Пфайзер“, на фона на население от почти 360 милиона души, за които при три дози ще са необходими общо 1 милиард дози на година, би било доста рисковано“, подчерта доктор Аспарух Илиев, ръководител на лабораторията по инфекции в унвиреситета в Берн.
Той е избрал да се ваксинира с „АстраЗенека“. Смята, че рисковете от странични ефекти са минимални.
„Предпочетох да се ваксинирам с „АстраЗенека“, защото съм абсолютно убеден в безопасността на метода. Второ – смятам, че ваксината несправедливо придоби една негативна популярност. Както за съжаление наблюдаваме и за ваксината на „Янсен“, която също е една много добра ваксина и покрива голям процент от мутациите“, коментира още доктор Илиев, който е категоричен, че страничните ефекти са изключително редки.
Въпреки това много хора се притесняват от ваксината на „АстраЗенека“ и я отказват, а това поставя ново предизвикателство пред държавите от ЕС и някои вече взимат решения да спрат употребата й. Доцент Михаил Околийски, който е представител на Световната здравна организация заяви, че СЗО настоява имунизациите с ваксините на „АстраЗенека“ и „Джонсън и Джонсън“ да продължат, защото ползите са повече, отколкото образуването на тромбоемболия.
Той коментира и до колко са взаимозаменяеми ваксините на отделните компании и дали хората с първа доза „АстраЗенека“ могат да си поставят РНК-ваксина.
„По- скоро към момента научната общност и СЗО са се обединили да не се поставя втора различна ваксина. Смята се, че надеждността на ваксината, която е над 90 на сто ефективна, дава защита на човека, която ще го предпази от тежко прекарване на болестта, от това той да бъде хоспитализиран и от потенциална смърт. Няма достатъчно клинични изследвания, които да докажат, че ваксините може да са взаимозаменяеми“, подчерта доцент Околийски.
Въпреки уверенията на водещи експерти за ползите от ваксините срещу ковид-19, разразилата се полемика вече се отразява на решимостта на хората да се имунизират. Част от тях изчакват още научни доказателства за тяхната ефективност.
„Не сме сигурни в ефекта от тях“, казва млада жена, която до момента не е взела своето решение дали да ваксинира срещу коронавирус.
Възрастен мъж споделя, че изчаква своя ред, но е категоричен, че иска да бъде ваксиниран с ваксината на „Пфайзер“.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..