Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бъдещето на ваксините срещу Covid-19

Ваксинирането е единственият начин за ограничаване разпространението на коронавируса, категорични са световни и европейски специалисти. Добрата новина е, че този процес се ускорява в цяла Европа и там вече има над 27 милиона ваксинирани. До момента държавите членки са получили над 126 милиона доза ваксини. Какво е бъдещето на ваксините срещу Ковид-19 и ще има ли достатъчно за всички желаещи да се ваксинират?

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че вече е постигнато споразумение за ускоряване на доставките на ваксини на BioNTech-Pfizer и 50 милиона допълнителни дози ще бъдат предоставени през второто тримесечие на тази година, а така общият брой ще достигне 250 милиона дози. Те ще бъдат разпределени пропорционално на населението между всички държави членки. Новината идва в момент, когато има силни притеснения за страничните ефекти от векторната ваксина на „АстраЗенека“, а също и на „Джонсън и Джонсън“.

„Смятам, че в момента ЕС е длъжен на първо място да осигури възможността за ваксиниране на всички, а също и трета доза, която да осигури покриването на мутантите, естествения ход, който според мен ще настъпи, за да може да сме абсолютно защитени. Естественият въпрос е – ще има ли достатъчно ваксини? Европа продължава да изостава от страни като Великобритания, САЩ и Израел. И в този смисъл, обединяването само около един доставчик на ваксини – какъвто е „Пфайзер“, на фона на население от почти 360 милиона души, за които при три дози ще са необходими общо 1 милиард дози на година, би било доста рисковано“, подчерта доктор Аспарух Илиев, ръководител на лабораторията по инфекции в унвиреситета в Берн.

Той е избрал да се ваксинира с „АстраЗенека“. Смята, че рисковете от странични ефекти са минимални.

„Предпочетох да се ваксинирам с „АстраЗенека“, защото съм абсолютно убеден в безопасността на метода. Второ – смятам, че ваксината  несправедливо придоби една негативна популярност. Както за съжаление наблюдаваме и за ваксината на „Янсен“, която също е една много добра ваксина и покрива голям процент от мутациите“, коментира още доктор Илиев, който е категоричен, че страничните ефекти са изключително редки. 

Въпреки това много хора се притесняват от ваксината на „АстраЗенека“ и я отказват, а това поставя ново предизвикателство пред държавите от ЕС и някои вече взимат решения да спрат употребата й. Доцент Михаил Околийски, който е представител на Световната здравна организация заяви, че СЗО настоява имунизациите с ваксините на „АстраЗенека“ и „Джонсън и Джонсън“ да продължат, защото ползите са повече, отколкото образуването на тромбоемболия.

Той коментира и до колко са взаимозаменяеми ваксините на отделните компании и дали хората с първа доза „АстраЗенека“ могат да си поставят РНК-ваксина.

„По- скоро към момента научната общност и СЗО са се обединили да не се поставя втора различна ваксина. Смята се, че надеждността на ваксината, която е над 90 на сто ефективна, дава защита на човека, която ще го предпази от тежко прекарване на болестта, от това той да бъде хоспитализиран и от потенциална смърт. Няма достатъчно клинични изследвания, които да докажат, че ваксините може да са взаимозаменяеми“, подчерта доцент Околийски.

Въпреки уверенията на водещи експерти за ползите от ваксините срещу ковид-19, разразилата се полемика вече се отразява на решимостта на хората да се имунизират. Част от тях изчакват още научни доказателства за тяхната ефективност.

„Не сме сигурни в ефекта от тях“, казва млада жена, която до момента не е взела своето решение дали да ваксинира срещу коронавирус.

Възрастен мъж споделя, че изчаква своя ред, но е категоричен, че иска да бъде ваксиниран с ваксината на „Пфайзер“.

Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Потомците на Петър Шилев пазят жива паметта за героя съединист

140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..

публикувано на 05.09.25 в 12:28

Новият политически сезон ще е още от същото

Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира  в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..

публикувано на 05.09.25 в 10:11

Паметниците на Съединението - история и изпит за настоящето

Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно?   Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда  и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..

публикувано на 04.09.25 в 09:25

Ремонтират Хуманитарната гимназия до Коледа

С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат.  Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства.  Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..

обновено на 03.09.25 в 14:33

"Съхранената памет за Съединението" в Асеновград

Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..

обновено на 03.09.25 в 12:27