Клубовете събудиха нощта в Пловдив за пръв път от месеци

“Всъщност става все по-очевидно, че не глад, не земетресения, не микроби, не рак, а самият човек е най-голямата опасност за човека по простата причина, че няма адекватна защита срещу психическите епидемии , които са безкрайно по-опустошителни  от най-лошите природни катастрофи” това казва карл юнг в книгата си човека и неговите символи по повод заплахите грозящи хората.

Пандемията от коронавируса отслабва, като с нея се разхлабват и мерките, които държаха някои бизнеси затворени с месеци. Нощните клубове, за последно работещи на 24 октомври, прясно отвориха врати, като позволението за функциониране този път не провокира разнопосочни мнения.

Нощните заведения винаги са били смятани за социални клубове, места, в които, така да се каже, човек се лекува от човека, чрез човека. Това направи чакането за отваряне на заведенията и клубовете мъчително отвъд лекото разбиране за консумация на храни и напитки.

Среднощната ни разходка из клубовете на града започва от сърцето на стария град, защото там е един от най-емблематичните за пловдвиската джаз сцена клуб, а джазът, той е символ на бунтът, на танците и на 20-те години на миналия, които често биват сравнявани с 20-те години на този.

Дървени маси, чарлз мингъс и полупълни чаши, които отразяват грейнали лица. На този фон посетител на заведението ми каза, че красотата е навсякъде, но най-вече у другите хора.

Алтернативния начин на живот най-вече се свързва с КАПАНА. Там е и следващата ни дестинация, като калдъръмения път от стария град към центъра никога не е бил толкова оживен в последните месеци.

В един от ъндърграунд клубовете чуваме изпълнения на една от иконичните песни на Аланис Морисет, през която с превъзбуден човек си крещим, за това как животът не е живот без музика на жи

Ритъм в 2/4, лъскави костюми, силен парфюм и шумна навалция на нещо като паркинг представлява едно местата в Пловдив с най-голяма концентрация на заведения. След кратко, за нощните измерения на града, пътуване с такси, се озоваваме с колегата в свят изпълнен с песни за любов и за раздяла.

Още в предварителните разговори със собственика на заведенията разбрахме, че не искат да ни допуснат в клубовете, за да не притесняваме хората, но ние все пак успяхме да влезем.

Рано или късно, но със сигурност по-скоро рано затварят и клубовете, тогава оставаш сам или с отбрани хора, с които сядате на пейка или се прибирате. В парка зад Джумая джамия тишината вече ни посреща, като времето тук е напълно пловдивско - спряло и без отношение към нищо друго.

Малките часове на деня доказват, че нещо е липсвало на света до сега, нощта е изхабена и е вече ред на деня. Животът е с една идея по-познат и нормален.