Съхраняването на биологичното разнообразие е една от целите, които си поставят страните от Европейския съюз в рамките на така наречената Зелена сделка. Тук плановете стъпват на Стратегията за биологичното разнообразие на Европейската комисия, която има хоризонт до 2030 година. Основната ѝ цел е в това десетилетие да се трансформират най-малко 30 на сто от европейските сухоземни площи и морета в ефективно управлявани защитени зони, както и връщане на най-малко 10 процента от земеделските земи към многообразни особености на ландшафта.
България има добра досегашна позиция в постигнатото по съхраняване на биологичното разнообразие, смята Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на Световния фонд за дивата природа за България. В същото време, според нея, се бавят решения, необходими да ефективното управление на защитените зони:
Гръбнак и основа за постигане на целите и за биоразнообразието и за климата е европейската екологична мрежа „Натура 2000“. У нас имаме цели 341 зони от тази мрежа. Те заемат около 35% от територията на страната. Тоест България е един от лидерите в ЕС по опазване на съществуващото биологично разнообразие.
В същото време обаче управлението на мрежата и нейното формализиране се бавят. Издаването на заповедите за местата е много закъсняло.
Как политиците оценяват ефекта от еврофинансирането на проекти за опазване на биологичното разнообразие-Владислав Панев от „Демократична България“:
Парите за биоразнообразие, които идват от Европа, са малко. Между другото този сектор би трябвало да бъде един от приоритетните, които да бъдат финансирани от еврофондове, доколкото там пазарният принцип е доста по-трудно да се измери.
Какви политически решения трябва да се вземат от следащото Народно събрание за опазването на биологичното разнообразие-Кристиян Вигенин от БСП:
Смятаме, че е редно санитарната сеч и промишлената сеч, както и залесяването в държавните гори, да се контролират от държавата. Трябва да има и компенсаторно залесяване на територии, засегнати от незаконни сечи и изграждане на нова пътна инфраструктура.
Парламентът гласува новото правителство на страната. Трудно сглобената коалиция утвърди кабинет с представители на трите групи в НС - ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН. Мнозинството бе постигнато с участието и на ДПС-ДПС. Наш събеседник е депутатът от БСП - Обединена левица Иван Петков . Той каза, че може да се говори за компромис при сформиране на това..
Съставянето на правителството е някакъв вид постижение със самия факт, че е редовно след 7 пъти избори и 9 месеца след последния редовен кабинет, коментира журналистът от "Медиапул" Стояна Георгиева. По нейните думи е рано да се каже как коалицията ще се отрази на участниците в нея. Мантрата на ГЕРБ още отпреди изборите, че Бойко Борисов трябва да е..
Тепърва правителството и новият ресорен министър трябва да се фокусират върху ясна преценка за състоянието на цялата система в сектора на железниците. Достатъчно се е говорило само с лозунги, както е от последните години. Железопътният транспорт е приоритетен за Европа, а у нас практически той е по-зле отколкото е бил преди 30-40 години...
Какво можем да очакваме от кабинет с премиер Росен Желязков и тръгваме ли по нов път, който да затвържадава европейската ориентация на България? Темата коментира в програма "Точно днес" доцент Татяна Буруджиева, политолог и университетски преподавател. Тя изрази надежда, че днес ще се направи крачка към нормализация на политическите процеси в..
Има разум в промените на съдебния закон, но те са фокусирани върху настоящата ситуация. И несъмнено целят елиминирането на Борислав Сарафов. И тук, някои мои опоненти, твърдят, че не може да се прави закон за един човек. Да, но когато този човек се е превърнал в еманация, в емблема на системните и структурни проблеми в една институция, то..