Индустриалната революция от 19 век прелива в Индустриалната революция от 20. И пак започва с ново средство за движение – двигателят с вътрешно горене заменя парната машина. Той е бензинов и дизелов, в зависимост от начина на запалване и горивото, но дизеловият е по-ефективен, по-икономичен, по-безопасен и по-разпространен.
Повечето военни машини, камиони, цялата селскостопанска и строителна техника, немалка част от леките автомобили, днес са дизелови. А през 20 век такива са и повечето локомотиви, подводници, кораби, минни съоръжения. Както предвижда изобретателят Рудолф Дизел, неговата машина напълно подменя тази на Джеймс Уат и открива нови хоризонти.
Разликата между дизеловия и бензиновия двигател е в запалването на горивото. При бензиновия въздушно-горивната смес се запалва от искра, при дизела запалването е чрез сгъстяване. Въздух се компресира от буталото, температурата му се повишава над 800 градуса и когато в цилиндъра се впръска атомизираното гориво, то се самозапалва. Горивото може да е от въглищен прах до растителни масла. Когато през 1890 развива теорията за „рационален термичен двигател“, Дизел смята да го захранва с въглищен прах, така пише и в патента му от 1893.
В Германия въглища да искаш, а прахът е отпадъчен продукт, безкрайно евтин – но в реалността се оказва неподходящ. Четири години и много труд по-късно, с участието на пари и специалисти от заводите Круп и МАН, първият дизелов двигател в света тръгва. Той тежи 5 тона и постига ефективност 26.2 процента. Ефективността на парните двигатели тогава е 3-5 на сто, а на бензиновите – 10-12. През следващите години Дизел експериментира с горивата, на Парижкото изложение например представя двигател, който работи с фъстъчено масло. Петролният дериват, познат като „дизел“, е композиран десетина години след смъртта на изобретателя. Така или иначе, още със създаването си, двигателят на Рудолф Дизел е толкова полезен, чакан и търсен, че след година той е вече милионер.
Рудолф Дизел е германец, роден във Франция. Баща му се мести от Аугсбург в Париж, среща майка му, дъщеря на търговец на кожени изделия от Нюрнберг. Двамата се женят и бизнесът с кожените изделия преминава при тях. Рудолф се ражда през 1858, като дете знае френски по-добре от немски и помага в бизнеса на баща си. Той завършва френско протестантско училище, има интерес към техниката, но избухва Френско-Пруската война и немците във Франция са прогонени. Семейство Дизел отива в Лондон, но пращат 12-годишния Рудолф при леля и чичо в Аугсбург. Рудолф завършва колеж и Индустриалното училище в Аугсбург, а междувременно пише на родителите си, че иска да стане инженер. Те нямат пари и искат да стане техник, за да носи приходи, но момчето е така развито, че получава стипендия от Кралската Баварска политехника в Мюнхен.
След дипломирането започва работа в Париж - асистира на професора си фон Линде в разработката на модерна хладилна инсталация и машини за лед. Година по-късно той, вече директор на заводите Линде и със стабилни доходи, се жени за Марта, с която имат три деца. През 1890 Дизел е в Берлин като главен мениджър на заводите Линде, а междувременно регистрира няколко патента във Франция и Германия. Проблемът е, че от тях не може да печели - според договора всичките му изобретения, свързани с хладилна техника, са на фирмата. И тогава Рудолф Дизел вдига очи и поглежда към голямото предизвикателство – създаването на високо ефективен двигател с вътрешно горене.
Първият опит на Дизел едва не го убива. Той прави парна машина с амоняк, тя гръмва и го ранява тежко. След това вече изобретателят се насочва към течните горива, стъпва на цикъла на Карно и принципа на двигателя на Ото и стига до хитроумното изобретение за запалване на горивото не чрез искра, а чрез впръскване в цилиндър със силно компресиран въздух. През 1897 първата дизелова машина заработва, но тя е уникат - по нея веднага започват подобрения, свързани и със самата технология, и с конкретната дейност, за която е предназначен двигателят.
Рудолф Дизел скоро забогатява, но не всичко е веселба. Той се скъсва от работа и нерви, пътува по целия свят, участва в създаването на нови фабрики, продава патенти, а продължава и развойната дейност. Макар брилянтен инженер обаче, Дизел не разбира от бизнес. Но защото е брилянтен инженер, има самочувствие, не се консултира със специалисти и парите му чезнат. Например самата му развойна фабрика в Аугсбург трябва да плаща сто хиляди марки годишно за лиценза. „Това е като да купуваш сайдер от собственото си ябълково дърво“ - оплаква се той. Губи също от неразумни инвестиции, от съдебни процеси, от игра на борсата. Дизел е на 55, когато през 1913 хваща ферибота „Дрезден“ и тръгва за Лондон. Настроението му е добро, има среща с висшето британско командване, за да обсъдят купуването на дизелови двигатели за британските подводници. Макар да е пацифист, тези пари могат да го спасят от фалит.
Не го спасяват от смъртта обаче. Вечерта Дизел отива в каютата и заръчва събуждане, но на сутринта леглото му е празно и недокоснато. Няма предсмъртно писмо и доста факти са против версията за самоубийство, но тя се налага. Трупът на Рудолф Дизел или поне на човек с неговите очила, портфейл и джобно ножче, е намерен след седмици в морето. Съмненията, че великият изобретател е убит обаче, не стихват и днес.
Сред основните заподозрени са немските компании за въглища, чиито интереси Дизел удря здраво, както и германската армия. В навечерието на Голямата война, тя не иска британският флот да има подводници с мощни дизелови двигатели. Няколко години по-късно, германски пленник признава, че сам е бутнал Рудолф Дизел зад борда. Свидетелството не се приема сериозно, но и едва ли това е толкова важно, по-важното е, че великият изобретател така и не вижда как великото му изобретение над сто години се разгръща като мащабно чудо по целия свят.
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер, Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..
За кенсъл културата ще си говорим тази събота. Защо се появи и какво ни обещава? А може би отговорът е в казаното от Алан от Лил, проповедник от 12 век: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки." Гости на "Срещите" са проф. Цочо Бояджиев, Мирослава Кацарова и доц. Илия Кожухаров.
В НБ „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде представена книгата „Ататюрк. История на идеи“ от М. Шюкрю Ханиоглу. Тя не е поредната биография на големия турски държавник, а разказва за идеите на Ататюрк, еволюцията им и реализацията им в турското общество. Авторът М. Шукрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в департамента по..
Дружеството на пловдивските художници организира търг с творби от архива си. Аукционът се ще състои в Изложбената зала на Дружеството на ул. „Авксентий Велешки“ 20. Организаторите канят любителите на изобразителното изкуство и пловдивските таланти, представители на бизнеса и колекционери да участват в тазгодишното издание на търга, на..
Бачковската света обител посрещна деца от последните групи на детските градини в селата Белащица и Марково. Поводът за посещението бе Деня на християнското семейство и на православната християнска младеж, който се чества днес. Малчуганите бяха посрещнати в манастирската църква „Успение Богородично“ от отец Евтимий. Той се обърна към децата с „добре..