Нищо, че продава либретото, Вагнер не се отказва от „Летящият холандец“, довършва я и я представя в Дрезден, а там пише и „Танхойзер“, чиято премиера е през 1845. Мина не е при него и той се увърта около всяка фуста. С успеха на новите му опери, които още са в романтичен стил, нещата изглеждат по-добре за Вагнер, дори финансово. Той нахвърля сюжетни и музикални идеи за „Нюрнбергските майстори певци“ и „Лоенгрин“, вече със сюжети не от гръцката, а от немската и скандинавската митология. Но и тук се намесва начумерената Съдба. През 1848 умира майката на Вагнер, а после избухва Мартенската революция, която иска реформи в Саксония. Вагнер е забъркан, запознава се с Бакунин, властите искат да го арестуват, но той изчезва в Швейцария, където прекарва следващите 15 години в занимания с музика, любов, пътувания и трупане на дългове. Да, за Вагнер изгнанието в Швейцария не е точно „тежка съдба“. С фалшив паспорт, той се измъква от Германия и се установява в Цюрих. С щедрата финансова подкрепа на Лист води живот на денди, купува скъпи дрехи, ходи по модни курорти, обикаля Швейцария, Италия и Франция. Има време и да напише най-важните си статии за изкуството – „Изкуство и революция“, „Изкуството на бъдещето“, а също - „Опера и драма“, в която развива идеята за тоталното изкуство. Публикува и първия вариант на есето „Юдаизмът в музиката“, в което напада остро евреите и конкретно – еврейските композитори. Това е първата птичка, която после се превръща цяло ято сложни въпроси, свързани с антисемитизма на Вагнер и дали той не е предтеча на нацизма. Споровете продължават и днес, но фактът си е факт - статията е налична, макар огромната част от еврейските му почитатели сякаш изобщо не ѝ обръщат внимание и не променят отношението си към него и музиката му.
През 1850, с операта „Виланд, ковачът“, която после става част от цикъла за нибелунга, Вагнер пък тръгва да покорява Париж и пак не успява. Но покорява няколко женски сърца – куртизанката Павия го издържа с парите на другите мъже, а делото продължават Джеси Лаусет и нейният богат съпруг. Вагнер за благодарност спи с Джеси и се кани с парите на мъжа ѝ да я води в Гърция, но мистър Лаусет не е съгласен и вика полиция. Обратно в Швейцария, композиторът срещат богати ценители на музиката, които също не си стискат кесиите. Сред тях блести семейство Везендонк. Матилда е красива жена, която свири на пиано и пише стихове. Ото е богат фабрикант, който си умира да изпълнява желанията на жена си. Вагнер им ходи на гости, свири някои готови вече парчета от „Зигфрид“ и „Валкирия“, а те му плащат всички разходи. Матилда, която все повече се влюбва, иска да му построят вила близо до тяхната и Ото откликва. Всичко е прекрасно, а Вагнер, който също е увлечен по Матилда, композира за нея страхотната любовна история за „Тристан и Изолда“, а пише и цикъл от пет песни по текстове на любимата. Мнозина биографи смятат, че връзката на Рихард с Матилда не е консумирана физически, но според други Матилда разказва на мъжа си всичко и иска позволение да отсъства от семейното ложе, а той разрешава. Вагнер се кълне, че всичко е платонично, но само когато Мина, за която формално още е женен, му гостува и намира любовно писмо от Матилда. Става скандал, Матилда е смутена, че Вагнер не е казал на жена си и всичко угасва, макар семейство Везендонк да го издържа още дълго и щедро. По-късно Вагнер пише в писмо до друга приятелка за историята с Матилда: „Тя е и си остава моята първа и единствена любов, това чувствам съвсем определено“.
Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..
Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд. Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..
Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..
Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..