Нищо, че продава либретото, Вагнер не се отказва от „Летящият холандец“, довършва я и я представя в Дрезден, а там пише и „Танхойзер“, чиято премиера е през 1845. Мина не е при него и той се увърта около всяка фуста. С успеха на новите му опери, които още са в романтичен стил, нещата изглеждат по-добре за Вагнер, дори финансово. Той нахвърля сюжетни и музикални идеи за „Нюрнбергските майстори певци“ и „Лоенгрин“, вече със сюжети не от гръцката, а от немската и скандинавската митология. Но и тук се намесва начумерената Съдба. През 1848 умира майката на Вагнер, а после избухва Мартенската революция, която иска реформи в Саксония. Вагнер е забъркан, запознава се с Бакунин, властите искат да го арестуват, но той изчезва в Швейцария, където прекарва следващите 15 години в занимания с музика, любов, пътувания и трупане на дългове. Да, за Вагнер изгнанието в Швейцария не е точно „тежка съдба“. С фалшив паспорт, той се измъква от Германия и се установява в Цюрих. С щедрата финансова подкрепа на Лист води живот на денди, купува скъпи дрехи, ходи по модни курорти, обикаля Швейцария, Италия и Франция. Има време и да напише най-важните си статии за изкуството – „Изкуство и революция“, „Изкуството на бъдещето“, а също - „Опера и драма“, в която развива идеята за тоталното изкуство. Публикува и първия вариант на есето „Юдаизмът в музиката“, в което напада остро евреите и конкретно – еврейските композитори. Това е първата птичка, която после се превръща цяло ято сложни въпроси, свързани с антисемитизма на Вагнер и дали той не е предтеча на нацизма. Споровете продължават и днес, но фактът си е факт - статията е налична, макар огромната част от еврейските му почитатели сякаш изобщо не ѝ обръщат внимание и не променят отношението си към него и музиката му.
През 1850, с операта „Виланд, ковачът“, която после става част от цикъла за нибелунга, Вагнер пък тръгва да покорява Париж и пак не успява. Но покорява няколко женски сърца – куртизанката Павия го издържа с парите на другите мъже, а делото продължават Джеси Лаусет и нейният богат съпруг. Вагнер за благодарност спи с Джеси и се кани с парите на мъжа ѝ да я води в Гърция, но мистър Лаусет не е съгласен и вика полиция. Обратно в Швейцария, композиторът срещат богати ценители на музиката, които също не си стискат кесиите. Сред тях блести семейство Везендонк. Матилда е красива жена, която свири на пиано и пише стихове. Ото е богат фабрикант, който си умира да изпълнява желанията на жена си. Вагнер им ходи на гости, свири някои готови вече парчета от „Зигфрид“ и „Валкирия“, а те му плащат всички разходи. Матилда, която все повече се влюбва, иска да му построят вила близо до тяхната и Ото откликва. Всичко е прекрасно, а Вагнер, който също е увлечен по Матилда, композира за нея страхотната любовна история за „Тристан и Изолда“, а пише и цикъл от пет песни по текстове на любимата. Мнозина биографи смятат, че връзката на Рихард с Матилда не е консумирана физически, но според други Матилда разказва на мъжа си всичко и иска позволение да отсъства от семейното ложе, а той разрешава. Вагнер се кълне, че всичко е платонично, но само когато Мина, за която формално още е женен, му гостува и намира любовно писмо от Матилда. Става скандал, Матилда е смутена, че Вагнер не е казал на жена си и всичко угасва, макар семейство Везендонк да го издържа още дълго и щедро. По-късно Вагнер пише в писмо до друга приятелка за историята с Матилда: „Тя е и си остава моята първа и единствена любов, това чувствам съвсем определено“.
Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..
Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..
В Клуб “Неделя” ни беше гост Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла, който ще гледаме за пръви път в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..
Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..