Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Рихард Вагнер, втора част

Дали операта „Забранена любов“ има общо с личния живот на Рихард Вагнер? Има и още как. В Магдебург той се запознава с първата си голяма любов, но всичко започва още от петте му сестри. От бебе те го гушкат денонощно, той свиква с жените и не е случайно прозрението му, че „музиката е жена“. Жени са и основните му почитателки и финансови покровителки. Рихард опознава рано насладите на любовта, но в Магдебург се увърта около актрисата Вилхелмина Планер. Тя е по-възрастна от него, има незаконна дъщеря и е примадона, която мъжете носят на ръце. Той пък е дребен на ръст, според разни източници - между 152 и 160 см., не е прочут и няма пари. Все пак, една вечер на Вагнер му излиза късметът, но за кратко. Мина заминава за Берлин, той заплашва, че ще се убие с пиене, но тя не се трогва. Връща се обаче след година и през 1836 се женят в Кьонигсберг. Месеци по-късно тя пак изчезва, а той е съкрушен. Нов ангажимент като диригент на театъра в Рига малко го разведрява. Пък и не е сам, а с балдъзата си Амалия, която го убеждава, че Мина ще се върне. И тя наистина се връща, пак след година. Тримата заживяват заедно, а той пише: „Нашето трио беше доволно и винаги в добро настроение“. Вагнер учи френски, за да завладее Париж и преработва първата си опера „Риенци“. Но и в Рига небето се заоблачава – той затъва в дългове, а директорът на театъра преследва Мина и ревнивият Рихард го гони да го бие. Уволнен е, но го приема за знак и тръгва за Париж. Заради кредиторите, заминават инкогнито, а пътуването с кораб е дълго и бурно. Вдъхновен от перипетиите на плаването и една история на Хайне, Вагнер пише либретото на „Летящия холандец“, но го продава за 500 франка. В Париж той се запознава с Хайне и Лист, чете Фойербах, увлича се от ранния социализъм и анархизма на Прудон. Но животът е тежък – няма пари, Мина се разболява и се връща в Германия, а Вагнер е сам и отчаян. Помага му Джакомо Майербер, който разпознава таланта и препоръчва на Дрезденската опера да постави „Риенци“. Представлението се превръща в първи голям публичен успех.


Нищо, че продава либретото, Вагнер не се отказва от „Летящият холандец“, довършва я и я представя в Дрезден, а там пише и „Танхойзер“, чиято премиера е през 1845. Мина не е при него и той се увърта около всяка фуста. С успеха на новите му опери, които още са в романтичен стил, нещата изглеждат по-добре за Вагнер, дори финансово. Той нахвърля сюжетни и музикални идеи за „Нюрнбергските майстори певци“ и „Лоенгрин“, вече със сюжети не от гръцката, а от немската и скандинавската митология. Но и тук се намесва начумерената Съдба. През 1848 умира майката на Вагнер, а после избухва Мартенската революция, която иска реформи в Саксония. Вагнер е забъркан, запознава се с Бакунин, властите искат да го арестуват, но той изчезва в Швейцария, където прекарва следващите 15 години в занимания с музика, любов, пътувания и трупане на дългове. Да, за Вагнер изгнанието в Швейцария не е точно „тежка съдба“. С фалшив паспорт, той се измъква от Германия и се установява в Цюрих. С щедрата финансова подкрепа на Лист води живот на денди, купува скъпи дрехи, ходи по модни курорти, обикаля Швейцария, Италия и Франция. Има време и да напише най-важните си статии за изкуството – „Изкуство и революция“, „Изкуството на бъдещето“, а също - „Опера и драма“, в която развива идеята за тоталното изкуство. Публикува и първия вариант на есето „Юдаизмът в музиката“, в което напада остро евреите и конкретно – еврейските композитори. Това е първата птичка, която после се превръща цяло ято сложни въпроси, свързани с антисемитизма на Вагнер и дали той не е предтеча на нацизма. Споровете продължават и днес, но фактът си е факт - статията е налична, макар огромната част от еврейските му почитатели сякаш изобщо не ѝ обръщат внимание и не променят отношението си към него и музиката му.  


През 1850, с операта „Виланд, ковачът“, която после става част от цикъла за нибелунга, Вагнер пък тръгва да покорява Париж и пак не успява. Но покорява няколко женски сърца – куртизанката Павия го издържа с парите на другите мъже, а делото продължават Джеси Лаусет и нейният богат съпруг. Вагнер за благодарност спи с Джеси и се кани с парите на мъжа ѝ да я води в Гърция, но мистър Лаусет не е съгласен и вика полиция. Обратно в Швейцария, композиторът срещат богати ценители на музиката, които също не си стискат кесиите. Сред тях блести семейство Везендонк. Матилда е красива жена, която свири на пиано и пише стихове. Ото е богат фабрикант, който си умира да изпълнява желанията на жена си. Вагнер им ходи на гости, свири някои готови вече парчета от „Зигфрид“ и „Валкирия“, а те му плащат всички разходи. Матилда, която все повече се влюбва, иска да му построят вила близо до тяхната и Ото откликва. Всичко е прекрасно, а Вагнер, който също е увлечен по Матилда, композира за нея страхотната любовна история за „Тристан и Изолда“, а пише и цикъл от пет песни по текстове на любимата. Мнозина биографи смятат, че връзката на Рихард с Матилда не е консумирана физически, но според други Матилда разказва на мъжа си всичко и иска позволение да отсъства от семейното ложе, а той разрешава. Вагнер се кълне, че всичко е платонично, но само когато Мина, за която формално още е женен, му гостува и намира любовно писмо от Матилда. Става скандал, Матилда е смутена, че Вагнер не е казал на жена си и всичко угасва, макар семейство Везендонк да го издържа още дълго и щедро. По-късно Вагнер пише в писмо до друга приятелка за историята с Матилда: „Тя е и си остава моята първа и единствена любов, това чувствам съвсем определено“.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Изкуството ни напомня, че сме хора

Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..

публикувано на 20.08.25 в 11:06

Концерт на легендарния Ник Кейв на Античния театър

Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд.  Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..

публикувано на 19.08.25 в 08:38

Kамелия Кондова с награда "Димчо Дебелянов"

Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година  в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе  Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..

публикувано на 18.08.25 в 16:10

Напусна ни художникът Минчо Панайотов

Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..

обновено на 18.08.25 в 10:24

Преге - предаване за света на книгите, 16 - 22 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..

публикувано на 18.08.25 в 10:14