Пред Радио Пловдив професор Сарафян разказа, че учените от висшето учебно заведения работят с хирурзи и онколози, които изследват и лекуват рак на дебелото черво. Заболяването е с много висока чистота и е трети раков процес по смъртност в света.
„За съжаление намалява и възрастовата граница на хората, които страдат от това заболяване. Затова е важно да се търсят нови лечебни стратегии и да се тестват лекарства за конкретния пациент, за конкретния тип тумор, който има дадения човек. Точно това се опитваме да направим. От получения туморен материал за всеки конкретен пациент, се изработват 3D туморни модели, които се принтират на биопринтера, благодарение на биомастила“, обясни професор Сарафян.
Тя обясни, че това е крачка към персонализираната медицина, тъй като се установява чувствителността на дадения пациент към набор от лекарства. По този начин могат да се насочат онколозите към най-подходящото лекарство за съответния пациент.
„Това е насоката към която се стремим, методиката е публикувана в изключително престижно международно списание“, каза професор Сарафян.
Тя обясни, че от клиницистите зависи дали постигнатите от Медицински университет-Пловдив резултати ще бъдат внедрени в ежедневната клинична практика.
„Това отнема време, защото са скъпи и високопрофилирани методи, но пък дават възможност за индивидуализиране на лечението. Вярвам, че много скоро ще влезе като рутинна стъпка в оценката на клиничното поведение към един тумор, както се прави вече и при нас – така наречената молекулна диагностика на пациентите с колоректален карцином“, обясни професор Сарафян.
Биопринтирането на човешки тъкани – крачка към създаването на платформа за нови лекарства
Професор Виктория Сарафян подчерта, че са постигнати интересни резултати и в тази насока. Те показват, че може да се моделира туморния процес, извън тялото на пациенти, в 3D среда. По този начин да се създаде моделна система на различни тумори и върху тях да се изследва ефективността на много лекарства.
Следващата стъпка е принтиране на човешки органи
„Това би трябвало да не бъде плашещо, а обнадеждаващо. Нашите амбиции са по-скромни, те са насочени към съвместен проект с колегите пластични хирурзи, а идеята е да се принтира човешки хрущял“, каза още професор Серафян.
Цялото интервю с професор Виктория Сарафян можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката ни „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува известният пловдивски журналист Руси Чернев, който започва кариерата си случайно, на 26 години, но бързо напредва в йерархията. Руси Чернев е бил дългогодишен главен редактор на вестник „Марица“, а сега управлява собствен сайт –Plovdiv dayli. Той има точна диагноза не само на..
Министерският съвет одобри Съвместна декларация между правителствата на България и Гърция за използването на водите на река Арда. Страната ни ще предоставя на Гърция вода за напояване от река Арда за още пет години, докато съседите ни изградят свой язовир. След този период двете страни ще преразгледат декларацията. Гърция се ангажира да..
След като по-рано тази година се разбра, че Пловдив ще е домакин на Деветата глобална конференция за винен туризъм , днес се състоя и формалното одобрение за проявата с подписите на министъра на туризма Мирослав Боршош и и генералният секретар на специализираната агенция към ООН Зураб Пололикашвили. За ползите от домакинство на такъв форум..
Амбулаториите по здравни грижи на медицинските сестри и акушерките да получават директно финансиране от Здравната каса поиска професионалната им огранизация. На това се противопоставиха от Българския лекарски съюз (БЛС) с основен аргумент, че така се нарушава субординацията, при която лекарят ръководи лечебния процес. Според Диана Георгиева -..
Призив за обществена подкрепа на журналистическия труд отправя Асоциацията на европейските журналисти в България по повод 3 май – Световния ден на свободата на печата. Междувременно излезе и годишният индекс на организацията „Репортери без граници“, в който България пада от 59-о на 70-о място по свобода на медиите. „ Когато..