По думите му, изгубено е ценно време не само за историята, а и за да бъдат реализирани ценни проекти между България и Северна Македония.
Историческата комисия минава по сложен път и това не е прецедент в историята, защото се е случвало и с разговорите на историческа тема между Германия и Франция, между германските и полските историци.
"Но не историята трябва да е фокусът. България не се отказва от позицията, която бе неколкократно гласувана, но се опитва да надгражда и с икономика, иновации, инфраструктура, инвестиции, т.е. въпроси, които бяха забравени. Когато се прави политика, България трябва да води реална политика и да има стратегия какво да прави след 5, след 10 години."
България трябва да помисли в този момент какво за нея е най-важно стратегически. И ако българите в Македония имат проблем, те трябва най-напред да се обърнат към македонските институции и ако те не отговорят, тогава трябва да се намеси България. Редно е да се върви по институционален път, подчерта Кръстев.
По думите на Кръстев съществуват анализи, че това, което се случва днес между България и Република Северна Македония, е продължение на руската политика, която не е много щастлива от сближаването между двете държави. Пример за това виждаме в исторически план в Берлинския конгрес, когато Русия е била против, в Кресненско-Разложкото въстание, в Балканските вайни, в Първата световна война и т.н., което и днес виждаме в умален мащаб.
"Руските специални служби са много силни в нашия регион и изчисляват добре къде сме най-уязвими българи и македонци и това е темата история. Отношенията трябва да бъдат надградени с реални ползи, които да доведат до нормализация. Но да не се пречи на икономиката. Какво пречи България например да има още два гранични пункта между България и Северна Македония, да имаме център по кибер сигурност между България и Македония, знаете ли, че някои от българските иновационни компании стъпват много сигурно в Северна Македония и т.н, но това са неща, за които не се говори."
Кръстев бе категоричен, че ако България иска да инвестира в политиката на сближаване с Югозападната си съседка, трябва да инвестира най-вече в младите хора.
Чуйте повече от звуковия файл:
Конституционният съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..
"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..
Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..
Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..
В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..