Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Високо доверие към новата власт, но и силни икономически страхове

Яница Петкова
Снимка: личен архив

Президентът Румен Радев започва мандата си с традиционно високо доверие от 58,5% и с недоверие от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-висок положителен рейтинг (доверие минус недоверие). Това сочи „лице в лице“ проучване на „Галъп Интернешънъл болкан“, представително за пълнолетното население на страната от независимата ежемесечна изследователска програма на агенцията. То е проведено сред 805 пълнолетни българи между 6-ти и 14-ти януари.

Според допитването, доверието в правителството се повишава до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%) – това се случва за пръв път от началото на първия мандат „Борисов“ през 2009 г. насам и показва акумулиране на надежда за край на политическата криза.

Високи, обаче, са икономическите страхове – 86,4% очакват ръст на цените, след като години наред този показател се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „Борисов“ и последвалите протести по повод високи цени, сочи още проучването.

Според него, има закономерен за начало на мандат ръст и в доверието в парламента и то достига 31,9%, при спадащо недоверие (56,9%).

Позицията на обществото ни по отношение на Северна Македония се втвърдява и през януари 15,3% не искат Северна Македония да почне преговори при никакви условия, 60,8% – само ако изпълни договора си с България, а 7,6% не поставят условия, показват още данните. Социолозите припомнят, че в края на 2020 г., много по-сериозен е бил делът на колебаещите се, който сега се прелива към сдържаната по отношение на Скопие, а не към ентусиазираната, опция. 

Тепърва ще се види дали и какво отражение имат последните срещи Петков-Ковачевски. Изследването няма как да улови техните ефекти, защото завърши преди срещите в Скопие и София.

Още чуйте в интервюто в звуковия файл със социолога Яница Петкова. 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

КС да публикува данните от преброяването на бюлетините

Конституционният  съд трябва да разреши публикуването на обобщените данни от повторното преброяване на бюлетините в някои секции след последните парламентарни избори, защото това са данни за 17% от секциите в България. Само така ще можем да видим какъв процент е отклонението при броенето и да разберем дали изборите са честни с малки..

публикувано на 11.03.25 в 16:40
Богомил Николов

Нужен е баланс на правата на телекомите и клиентите им

"След днешното обсъждане явно стана ясно, че ще трябва отново да върнем инициативата към Народното събрание, защото Комисията за защита на потребителите направи опит за връщане на диалога, но за съжаление от другата страна нямаше представители". Така Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" описа днешната дискусия в Националния пресклуб..

публикувано на 11.03.25 в 15:58
Анна Митова, директор на Дирекция

Подаваме декларации за доходите си до 30 април

Предварително попълнените декларации за облагане на доходите на физически лица вече са достъпни в портала за електронни услуги на Националната агенция по приходите (НАП). Потребителите, които имат персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП), могат да се възползват от автоматично въведената информация за получени..

публикувано на 11.03.25 в 15:15
Борис Попиванов

Партиите нямат интерес от повторно броене на бюлетините

Взаимно замеряне с обвинения от страна на политическия елит у нас след изявлението на председателя на Конституционния съд (КС) Павлина Панова прогнозира в програма "Точно днес" политологът доц. Борис Попиванов. Той смята, че би трябвало в рамките на закона и правото тази ситуация да има  лесен изход, да се изяснят какви правомощия имат четирите..

публикувано на 11.03.25 в 10:47

Реформата в образованието има за цел да преодолее неравенства

В програма "Точно днес" разговаряме с д-р Светла Петрова , експерт във Фондация за образователна трансформация. Темата е ранното профилиране в българското училище, новите учебни програми, и защо се налага отново да дискутираме дали религията ще влезе в задължителното обучение. Д-р Петрова каза, че концепцията, която разпространи МОН е всеобхватна и..

публикувано на 11.03.25 в 09:41