Работодателите обаче не се съгласиха и в крайна сметка беше решено – от 1 април ставката да бъде 710 лв. "От много години виждаме тази полемика между работодатели и синдикати. И двете страни не вникват в проблемите на другата страна, като коне с капаци са. Хубаво е обаче да се вникне в структурата на икономиката.
Повечето фирми са малки и средни, т.е. разполагат с по-малко персонал и средства. Това означава, че едно драстично вдигане ще доведе до трудности работодателите да издържат служителите си, както и да разкриват нови работни места.
Ако към новия размер на минималната заплата добавим и клас прослужено време, ще получим около 780 лв. Заплата, която е в нормални граници“, обясни Агоп Каспарян. Той подчерта, че не бива да забравяме, че и към момента бизнесът е изправен на нокти заради високите цени на електрическата енергия.
„Увеличаването на минималната работна заплата не е икономически добре. Решението на проблема с доходите се крие другаде. Трябва да се търсят начини за преодоляването му чрез инвестиции, а не чрез изкуствено увеличаване на възнаграждението.
Той зависи от макроикономики и правителствени бюджети. Доходът не може да се промени от днес за утре “, отсече Каспарян. Той обясни, и че депутатските заплати се индексират по-често от останалите, защото са обвързани със закона за средна работна заплата за публичния сектор.
Икономическият анализатор коментира, че инфлацията изяжда парите на хората с най-ниски доходи. Той отбелязая и още една тенденция – ковид кризата е накарала все повече българи да се замислят затова как се отразява сивият сектор върху обезщетенията, които получават.
„Разбраха, че той не носи позитив за никого. След ковид кризата ситуацията е различна, защото останаха на борсата и осъзнаха колко е важно да имат реални доходи“, обясни Агоп Каспарян.
Повече чуйте в звуковия файлОчакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..
В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни. Според Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..
Общественици, юристи, психолози, икономисти и инженери обединиха усилия в помощ на хора, изпаднали в беда. Това, което ги обединява е създаденият от тях Кризисен център в район Северен. Помощ в него могат да потърсят хора, които имат нужда от финансова или правна консултация, но също така и от психологическа подкрепа. Инициатор за..