Парламентът прие на първо четене закриването на специализираното правосъдие. За скандалите около промените в съдебната власт и юридическия лабиринт, в който затънаха институциите в последните дни – разговор с проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
"Не знам дали е добър или лош ход, но все пак е очакван - на 3-тия път успяхме да прескочим летвата за закриването на спецсъда и спецпрокуратурата", коментира проф. Киров.
"Не може да се каже отсега, че закриването на специализираното правосъдие ще доведе до някакъв срив в борбата с организираната престъпност, макар че преди време нашите европейски партньори настояваха да се създадат такива специализирани институции, които да се занимават с корупционните престъпления и борбата срещу организираната престъпност. До колко създадените институции - за всички е ясно, че няма особен успех. Не трябва обаче да се радваме и че това правосъдие сега се насочва към окръжните съдилища", посочи той.
Според проф. Киров по-важно е да се даде оценка защо работата на специализираното правосъдие не е ефективна.
Ако тези промени в Закона за съдебната власт бъдат одобрени и на второ четене, главният прокурор Иван Гешев заяви, че ще сезира Конституционния съд.
"Закриването на тези специализирани институции не би могло да бъде обявено за противоконституционно, защото българската система на съдебна власт по Конституция не предполага такива съдилища. Те бяха създадени със закон и със закон ще ги закрият", поясни преподавателят по конституционно право.
Проф. Киров припомни, че Народното събрание не е върховен орган и то не може да упражнява контрол върху съдебната власт. "Ако депутатите си представят, че ще привикват главния прокурор да отговаря на въпросите им и ще дават оценка на тези отговори, те си представят, че ще осъществяват парламентарен контрол. Дълбоко са се объркали", добави той.
Цялото интервю на Антоанета Петричанска с проф. Пламен Киров е в прикачения файл.
В програма "Точно днес" на Радио Пловдив историкът доц. д-р Тодор Радев от Пловдивския университет припомня факти, история и подвиг - за Освобождението ни. Спират ли гласовете да сменим датата 3 март и да си изберем друга за Национален празник? Доц. Радев счита, че винаги трябва да се връщаме в нашата памет към великите дела на нашите предци...
От Ница до Пловдив, за обучението на българчетата зад граница – включване на Соня Щилова , която посвети десетилетие на българското неделно училище в Ница, Франция и учениците й, които проговарят и пишат на български език. Българското училище в Ница се казва "Родна реч" , то е създадено преди близо 10 години и обучава десетки малки ученици,..
Паметникът на освободителите на Бунраджика е открит през 1881 година. Проектът е дело на архитект Вокар. Днес до него ще се изкачат с шествие на свободата стотици пловдивчани, които почитат паметта на загиналите за свободата на България. „Строителството на паметника на освободителите започва през 1880 година и е открит през 1881 година...
В „Добро утро, ден!“ тази седмица ни гостува Лана Петкова, учител по йога, соционалитик, иконописец и може би една от най-известните украинки в Пловдив. Родена е в Харков, но преди 30 години любовта я води в града под тепета, където намира и своята реализация. Създава собствена програма, която кръщава Ланетика. Според Лана йога дава сила и..
Родители и ресурсни учители на деца с нарушено зрение настояват държавата да поеме ангажимент за адаптирането на брайлова азбука учебните помагала, които се използват в училище. Това е един от изводите от проведената в Пловдив кръгла маса, посветена на приобщаването на деца с увредено зрение в системата на средното образование, организирана..
Ясно
Разкъсана облачност