Парламентът прие на първо четене закриването на специализираното правосъдие. За скандалите около промените в съдебната власт и юридическия лабиринт, в който затънаха институциите в последните дни – разговор с проф. Пламен Киров, преподавател по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
"Не знам дали е добър или лош ход, но все пак е очакван - на 3-тия път успяхме да прескочим летвата за закриването на спецсъда и спецпрокуратурата", коментира проф. Киров.
"Не може да се каже отсега, че закриването на специализираното правосъдие ще доведе до някакъв срив в борбата с организираната престъпност, макар че преди време нашите европейски партньори настояваха да се създадат такива специализирани институции, които да се занимават с корупционните престъпления и борбата срещу организираната престъпност. До колко създадените институции - за всички е ясно, че няма особен успех. Не трябва обаче да се радваме и че това правосъдие сега се насочва към окръжните съдилища", посочи той.
Според проф. Киров по-важно е да се даде оценка защо работата на специализираното правосъдие не е ефективна.
Ако тези промени в Закона за съдебната власт бъдат одобрени и на второ четене, главният прокурор Иван Гешев заяви, че ще сезира Конституционния съд.
"Закриването на тези специализирани институции не би могло да бъде обявено за противоконституционно, защото българската система на съдебна власт по Конституция не предполага такива съдилища. Те бяха създадени със закон и със закон ще ги закрият", поясни преподавателят по конституционно право.
Проф. Киров припомни, че Народното събрание не е върховен орган и то не може да упражнява контрол върху съдебната власт. "Ако депутатите си представят, че ще привикват главния прокурор да отговаря на въпросите им и ще дават оценка на тези отговори, те си представят, че ще осъществяват парламентарен контрол. Дълбоко са се объркали", добави той.
Цялото интервю на Антоанета Петричанска с проф. Пламен Киров е в прикачения файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Променлива облачност; възможно е да превали
Разкъсана облачност
Предимно облачно