По последни данни делът на ромите, завършващи висше образование е нараснал шест пъти, но все още е малък. Срещаме ви с един от образованите роми, който има амбицията да повлече след себе си вълна от млади момичета и момчета.
От махалата през университета до работата в образователната система – така с едно изречение можем да опишем пътя на Ангел Симеонов от Велинград. На пръв поглед всичко изглежда перфектно. Зад паравана обаче се крие много тъга и борба, породени от ромския му етнос.
„Предразсъдъците се засилват. Нещата много видимо си личат, особено с езика на омразата, който се използва постоянно и е насочен към етническата група. Нещата са доста отчайващи“.
Именно заради това Ангел влиза в образователната система с ясната мисия - да говори за интеграцията на етноса си в българското общество. Самият той още в ранна детска възраст тръгва по трънливия път на доказване. Сблъсква се и с редица предразсъдъци.
„До 6. клас съм учил в училище, което беше изцяло с ромски ученици. След това се преместих в едно от елитните училища на Велинград. Трудно ми беше заради смяната на обстановката и покриването на знанията“, казва Ангел.
С учене, широка усмихва и точната доза самоирония, той бързо успява да спечели симпатиите на съучениците си. „Образователният статус е това, което ти позволява да се изкачваш в социалния статус на класа. Това беше допълнителен мотив за мен да уча“, обясни Ангел.
Изводът тук е само един - ако имаш амбициозни родители, които да те пратят в по-доброто училище – то ти си късметлия. Точно в такова семейство се ражда Ангел – майка му е със средно образование, а баща му с основно, но осъзнават важността човек да учи и насърчават сина си да запише висше.
Учил е в Пловдив и Благоевград, но не вижда живота си извън пределите на родното място – Велинград. Затова се връща да работи като психолог в ромското училище, в което е учил – ОУ „Георги Бенковски“. Целта му е да помогне на повече хора от етноса да следват мечтите си и да се интегрират в обществото.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно