Призив за бързо и реално решение отправиха представители от всички групи в Европарламента. Пак заради Северна Македония за кратко у нас днес пристига и еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи.
Настъпва ли моментът на „критична“ повратна точка в постепенното осъзнаване, че твърдото в момента българско „Вето“ над началото на преговорите за членство на северна Македония в ЕС, е вече непродуктивна, включително и за България позиция? Мнения в тази посока изразиха редица участници в дискусията от проекта на БНР „Нашата Европа“, който се реализира с подкрепата на Европейския парламент. В осъществения от Радио Пловдив дебат по темата такова становище изложиха евродепутатът Илхан Кючюк, бившите народни представители Мария Капон и Владимир Дончев и известният юрист и правозащитник Михаил Екимджиев. (чуй прикачения файл)
Какво се очаква и какво реално ще се случи? Ако дадем зелена светлина,както те предлагат, ще се решат ли проблемите с Македония?
Отговори и анализ на все по – затягащия се възел по казуса търсим от историка проф. Николай Овчаров, един от говорителите на новоучредения Национален кръг „За Македония“:
В чутите изказвания виждам нотката на колаборационизма. Точно българските турци най-добре би трябвало да разбират въпроса, защото това, което се случва сега в Македония е точно един „Възродителен процес“ срещу българите там. Опит да се подмени тяхната идентичност. Битката за Северна Македония е битка за България. Ако ние склоним на съглашателствно, ще загубим нашата история и тогава какво ще казваме на нашите наследници?
Призивите от Брюксел двете страни да намерят компромис означава Северна Македония да свърши своята част, защото нашата е изпълнена с договора от 1917г. На някои в Страсбург (ЕП) може да им е платено за сегашната позиция по проблема – смята проф. Овчаров.
По думите му, вярно е че ние много закъсняхме. От години тряваше да сме обяснили българската позиция. Това обаче зависи от нашите евродепутати. Българският премиер отдавна трябваше да е „ударил“ по масата и да каже „Това е позицията на България!“, а не един ден да говори едно, после друго.
Който стигне до националното предателство – той ще носи завинаги „черния печат“. Ако някой български управник иска - нека да го направи!
Страната- кандидат за ЕС е тази, която трябва да си изчисти отношенията със своите съседи – това е правилото за прием, което действаше и за България навремето. С подобни действия, не виждам какво друго освен евроскептицизъм може да се поражда, убеден е Николай Овчаров.
Трябва да защитаваме нашата позиция до последно. Като украинските бойци завода в „Азовстал“, добави той.
В Македония ако искат, нека се чувстват марсианци, жители на Луната или откриватели на Америка, както искат, това си е тяхна работа. Ние се борим за България!
Няма да дадем нито педя от нашата история, от българския език и нашето минало - категоричен е историкът проф. Николай Овчаров.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..