„Понятието "Атлас" зависи от кой ъгъл на науката се опитвате да го формулирате. Когато става въпрос за хуманитаристи, те разбират по-различни неща от математическите формулировки. Това, което обединява тяхното разбиране, е представата за възможността да се изгради една литературна география. Да се съположат културните, литературните факти с онова, което е картографиране, по отношение на даден ареал. Става въпрос за България и за българската култура, представена през различни знакови или по-периферни литературни явления, които правят канона, класиката на българската литература“. Това заяви проф. д-р Любка Липчева – ръководител на екипа, създал литературния атлас с название „Живописна България“.
Тя уточни, че екипът се е осмелил да посегне към заглавието, дадено от Иван Вазов. „В началото, когато формирахме този международен екип, се натъкнахме на факта, че на всичките 9 езика, с които работим – френски, немски, английски, полски, словенски, гръцки, руски и т.н., преводът на метафората „живописна“ носи известна носталгичност и идиличност. Мнозина от колегите от десетте университета, с които работим, попитаха дали не може да намерим по-модерен вариант. Постепенно обаче се убедихме, че няма нищо по-модерно от това, което е избрал Вазов като „сводно“ понятие за писаните от него в продължение на почти четири десетилетия от 1882 до 1921 година пътеписи. „Живописна България“ е първият опит за цялостна литературна картография“.
Като аргумент за модерността на понятието, проф. Липчева, подчерта, че „живопис“ при Вазов е нещо много по-интересно и динамично от „красота“, защото обединява в себе си разбирането за пъстрота на гледните точки, пъстрота на ценностните системи, пъстрота на визиите за България, българското и българската култура. Именно върху това международният екип е искал да бъде поставен акцентът. Заглавието обединява множество гледни точки, идващи извън българския контекст към България и българската литература.
„Пътешествениците“ в литературните маршрути са екипи от 10 големи университетски центъра, работещи по проекта. ПУ „Паисий Хилендарски“, който е организатор на академичната програма „Живописна програма“ и който изнася тежестта по изграждането на огромната онлайн платформа, съдържаща всички маршрути в тяната цялост. А атласът, като книжно тяло, е своеобразният портал към онова, което читателите могат да открият в интернет-формата на академичната програма. Останалите работещи по проекта университети, са СУ „Климент Охридски“, Атинският, Варшавският, Люблянският, Виенският, Санкт Петербургският, Университетът във Венеция, Хайделбергският, откъдето е и вторият научен ръководител на проекта – проф. Благовест Златанов, Страсбургският университет.
По думите на проф. Липчева, при създаването на литературните маршрути ръководителите са имали пълната свобода да изберат състава и нивото на екипите си. В центъра са специалностите, свързани с българистиката. Екипите са имали и свободата да изберат през какъв тип маршрут и през какви литературни факти, почерци и текстове ще прокарат българската култура. А водещ принцип при създаването на маршрутите и било любопитството към темите.
„Когато оценим зрънцата в литературата, се оказва, че имаме изключително много. Сферата на културата по това се отличава от света на природното, че тук копането, поливането, обгрижването трябва да е активно и непрекъснато!“.
Чуйте повече от звуковия файл:
От днес до неделя в Градския парк на Чепеларе ще се проведе фестивалът EX ANTE. Инициатор е Георги Стоев , автор и водещ на подкаста за икономическо мислене EX ANTE по Радио Пловдив. Той съобщи, че ще очаква в трите дни приятели и последователи на подкаста за среща на живо с него и всички, които са участвали в създаването на трите сезона..
Как се движи младежката безработица в средата на лятото ? В Пловдив експертите отразяват леко покачване на процента безработни, а в региона има спад. За новите програми финансирани от ОП "Развитие на човешките ресурси" и мерките на МТСП - научваме от директорите на Бюрата по труда в Пловдив и в община Марица - Иванка Власева и..
В навечерието на празника Голяма Богородица - 15-и август, в Бачковския манастир пристигат стотици поклонници от страната и чужбина. Те се включват в службите за утрешния храмов празник на манастирската църква „Успение Богородично“, където се пази чудотворната икона „Св. Богородица – Елеуса“. За нея е отредено специално място - вдясно от..
Стабилизиране на подкрепата за присъединяване на България към еврозоната отчитат данните от третото национално представително проучване "Присъединяване на България към еврозоната", проследяващо тенденциите при нагласите на гражданите и бизнеса в България по темата към този юли. При гражданите съотношението на положително спрямо отрицателно..
КНСБ настоява да се промени методиката на определяне на линията на бедност. Според Теодора Пачеджиева - икономически анализатор на синдиката, в момента тази линия се определя на база на общата инфлация, която излиза със забавяне. Предложената за 2026 година линия на бедност е 764 лева, но по думите на анализатора тя не е актуална. "Проблемът..